„А моята маймунка в момента търка пода у свекърва ми!“ — хилеше се той на фирменото парти. Но вкъщи го чакаше нещо, което щеше да изтрие усмивката му за дълго… 
Вечерта на фирменото новогодишно тържество започна прекрасно за Вадим. Бонусът вече беше в джоба му, музиката гърмеше, чашите звънтяха, всички наоколо се смееха. Той беше душата на компанията — остроумен, нахакан, винаги с шега на устата. Умееше да накара и най-мълчаливия колега да се разсмее.
— А моята маймунка в момента търка пода у свекърва ми! — изрева, вдигайки чашата си. — Така поне не ми пречи, докато забавлявам вас!
Смях заля залата. Някои ръкопляскаха, други се засмяха неуверено. Само едно момиче от съседния отдел рязко сведе поглед. Думата „маймунка“ я удари като шамар. Спомни си за сестра си, която мъжът ѝ наричаше по същия начин… преди да я зареже за една студентка.
Но Вадим не мислеше за чувствата на другите. Той се чувстваше цар. Животът беше лек, удобен и щедър.
А у дома съпругата му Олга стоеше до печката в малката кухня. Ръцете ѝ — напукани от силните препарати и безкрайното чистене. Още от сутринта беше мила прозорци, помагала на свекървата с консервите за зимата, тичала до магазина, после пак вкъщи — готвене, подреждане. Свекървата — взискателна и нервна. „Снахата трябва да може да води домакинство!“ — повтаряше тя.
Олга не се оплакваше. Знаеше, че съпругът ѝ работи много, уморен е, и искаше да бъде неговата опора. Понякога ѝ липсваше само една дума. Едно „благодаря“. Един малък жест. Но търпеше. Защото го обичаше.
Късно вечерта, когато децата вече спяха, а свекървата се беше прибрала в стаята си, Олга отключи телефона си и случайно попадна на живо включване от фирменото парти. Една от колежките излъчваше. Смях, музика… и после:
— А моята маймунка в момента търка пода у свекърва ми!
Олга замръзна. В началото не разбра.
Маймунка?
Говори за нея?
Когато Вадим се прибра призори — доволен, с миризма на алкохол и чужд парфюм по дрехите — Олга не каза нито дума. Само го изгледа. Дълго. Мълчаливо. Без сълзи.
И за първи път… той изпита страх.
— Какво има? — попита, сваляйки палтото си.
Съпругата му постави телефона пред него и пусна записа.
Усмивката изчезна от лицето му. Тишината в стаята падна като оловна завеса.
— Просто… шега беше… Знаеш как е по такива партита… — промълви.
— Шега? — отвърна Олга спокойно. — Знаеш ли, че цял ден чистих у майка ти? Че почти не хапнах, защото имаше твърде много за вършене? Че аз — твоята „маймунка“ — направих всичко това за теб? Че синът ни вдигна температура, лекарства трябваше да се купуват, и аз тичах сама до аптеката, докато ти се забавляваше?
Гласът ѝ беше тих, но вътре в нея — лед.
„А моята маймунка в момента търка пода у свекърва ми!“ — хилеше се той на фирменото парти. Но вкъщи го чакаше нещо, което щеше да изтрие усмивката му за дълго…
