На деветнадесет тя се омъжи за седемдесет и петгодишен шейх. Но това, което се случи в първата брачна нощ, шокира всички… 

Емма беше само на деветнадесет, когато животът ѝ се преобърна завинаги. Скромно момиче от традиционно семейство в Казанлък, отраснала между розовите поля и лозята, тя изведнъж се оказа в центъра на сделка, която не бе избрала сама. Богат марокански шейх предложи да изплати всички дългове на семейството ѝ, за да спаси бащиното лозе — но в замяна на едно: брак с дъщерята.

Договорът бе подписан. Банковите преследвания спряха. А Емма, с душа, натежала от страх, се качи на самолет за Маракеш, без да знае какво я очаква зад златните порти на двореца.

Тя искаше да вярва, че този брак ще бъде само формалност. Че един седемдесет и петгодишен мъж търси само компания. Но мълчанието в договора и студените погледи на адвокатите подсказваха друго.

В нощта на сватбата дворецът потъна в тишина. Не онази на мира, а тишина, предвестник на буря. Емма, облечена в лека, почти прозрачна нощница, седеше на ръба на разкошното легло и стискаше треперещите си ръце.

Тарик Ибн Рашид влезе в стаята с походката на човек, който владее всичко. Очите му горяха от алчност, а гласът му беше заповед:

— Съблечи се.

С всяка негова крачка сърцето ѝ ускоряваше. Тя се подчини. Но вътре в себе си крещеше. За помощ, за спасение, за чудо.

Той легна до нея, дишането му тежко, думите — ледено точни.