– Лиоша, имам страхотни новини! Прочетохте ли съобщението ми? – изкрещя тя щастливо и се втурна в апартамента. – Льоша, къде си?! – Загрижено извика отново.
Откъм банята се разнесе тежка, мъчителна кашлица.
– Льоша, какво не ти е наред? – Маргарита отвори вратата.
– Да, разбрах… Доста съм разстроен – измърмори Алексей, избърса потта от челото си и се хвана за стомаха, докато излизаше.
– Жалко, че имам пътуване до Тайланд през уикенда… – каза тя разочаровано.
– Е, ще видим как ще стане – промърмори съпругът ми и се свлече на дивана.
Цяла вечер Маргарита не го оставяше: носеше чай, проверяваше челото му, покриваше го с плитка – понякога това започваше да дразни Алексей.
– Добре е, че си на почивка – прошепна тя, а устните ѝ леко докоснаха челото му. – Хубаво е, че си на почивка – прошепна тя, а устните ѝ леко докоснаха челото му.
След няколко дни Алексей съобщава, че въпреки че е малко по-добре, все още се чувства зле.
– Все още се чувствате по-добре? – Тя се приближи и седна до мен на дивана.
– Не съвсем – каза той и въздъхна тежко. – Вземи малко вода, иначе ще се влоши още повече.
Докато Маргарита отиваше в кухнята, той бързо извади телефона си и изпрати съобщение, като скри устройството обратно, докато тя се върне.
– Измерихте ли си температурата? – Тя ми подаде чаша и ме попита.
– Беше 37,5 – каза той мрачно. – Ще трябва да летите самиһттр://….
– Как само? Не е като да мога да те оставя – изненадано каза съпругата му.
– Билетите ще бъдат изгубени – промълви той слабо. – Върви, ще имаш почивка за двама. Ще кажа на майка ми да ме държи под око.
– Не ми е удобно да тръгвам сама. Какво ще стане, ако се влошите? – Маргарита внимателно оправи одеялото.
– Вземете приятел или сестра. Не оставяйте билетите да се изгубят. Заслужаваш почивка, но аз не мога да си я позволя. Не съм очаквал намаляване на заплатата.
Не беше нужно много време за убеждаване – Маргарита се съгласи и започна да опакова.
– Аз ще отида с Алина, тя е развълнувана – каза тя на съпруга си, преди да си тръгне.
– Приятна почивка – отвърна той с видима радост.
Маргарита беше заета с опаковането и не забеляза колко весел е станал “болният”. На следващия ден сестра ѝ я взе и те отидоха на летището.
Щом вратата се затвори зад нея, Алексей скочи и грабна телефона.
– Не викай! Написах, че още не мога да говоря! Изпратих жена си в Тайланд – каза той шепнешком. – Ние с теб отиваме в Турция. Полетът тръгва след пет часа. Срещнете се с мен на входа на летището.
Оставя телефона и започва трескаво да събира багажа.
– Къде Марго е скрила късите ми панталони?! – Той се скара раздразнено, обръщайки гардероба с главата надолу.
Опаковането му отне един час и от симптомите нямаше и следа.
Три часа по-късно той вече бързаше с куфара си към летището в такси.
На входа го чакаше стройна руса жена. Когато забеляза Алексей, тя захвърли куфара си и забърза към него.
– Половин час! – каза тя укорително, оправяйки косата си. – Какво отнема толкова време? Дали няма да закъснеем?
– Не – измърмори Алексей. Не му харесваше, когато Милана започваше да хленчи.
Познават се само от два месеца – Милана идва в отдела му на стаж и веднага забелязва здрав, женен мъж. Наличието на пръстен не я смути: тя упорито го преследваше и един ден Алексей се поддаде.
Започва да се среща с нея тайно, защото Милана е с пет години по-млада и енергично го привлича в своя свят.
В същия ден, в който Маргарита купува пътуванията, Милана му съобщава за своята “гореща покупка” – само няколко часа по-рано. Тя го убеждава да плати за пътуването и Алексей започва да умува как да се отърве от жена си.
Изведнъж му хрумва блестяща идея: да се престори на болен. За щастие, Маргарита се съгласи да лети със сестра си. Алексей беше сигурен, че е помислил за всичко.
Той взе куфара на Милана и двамата влязоха в сградата на летището, качиха се на първия етаж и провериха багажа си.
– Изглеждам ли добре? – Милана прошепна вяло.
– Всичко е наред – промълви той, предполагайки, че тя отново се притеснява за външния си вид.
– Сигурни ли сте? Защото онези двама шваби там ме гледат – тя посочи с пръст.
Алексей се обърна и изпусна куфара си в същия момент.
На десет метра от него стояха Маргарита с Алиса. Погледите им бяха вперени в Алексей и блондинката.
– Така ли се разболявате? – Маргарита заговори студено и се приближи бързо до него
– Защо не си тръгнахте? – Алексей изрича първото нещо, което му идва на ум.
– Полетът закъсня. И, знаеш ли, слава Богу! Иначе нямаше да се хвана на целия този цирк – промълви Маргарита, като погледна мъжа си с леден поглед. – Кой, по дяволите, е този?
– Просто един познат – промълви Алексей и побледня.
– Скъпа, какво става? – Нацупила устни, Милана се намеси, оправяйки ефектно косата си. – Това ли е поредният, с горящите ваучери?
– Това е съпругата – прекъсна го Маргарита. – Или по-скоро вече бившата съпруга. Алина, полетът ни е обявен, да тръгваме! – каза тя, хвана сестра си за ръка и се запъти нанякъде.
Алексей, който мигновено осъзна мащаба на бедствието и факта, че е безсмислено да лъже, въздъхна тежко, грабна куфара си и прошепна на ухото на Милана:
– Това е всичко, прибирам се у дома. Забавлявай се сам.
Надяваше се, че след ваканцията Маргарита ще се успокои и може би ще му прости. Но нещата се развиха по друг начин.
Щом прекрачи прага на апартамента, тя веднага каза:
– Опаковайте вещите си и напуснете помещението. Сега.
– Чакай, мога да обясня всичко! – Той се опита да спечели време.
– Не ми е нужно твоето обяснение – прекъсна го Маргарита със студен глас. – Знаеш ли, веднъж чух една хубава фраза: “Не позволявай на ушите си да вярват в това, което очите ти не са видели”. А аз видях всичко. Така че няма нужда да обяснявам.
По тона му Алексей разбра, че това е краят. Няколко часа по-късно той вече изнасяше куфара си от апартамента и отиваше да живее при майка си. Месец по-късно бракът официално приключи с развод.
