С Александър се срещахме почти година, любовта беше много красива, романтична. Шест месеца след запознанството се преместих да живея при него. Подадохме заявление в РАГС и беше насрочена сватбата – родителите ми с нетърпение очакваха това събитие и се подготвяха. Майката на Александър също, както ми се струваше тогава, се радваше за сина си и ме посрещаше с голяма радост.
Баща им беше напуснал отдавна, за да се ожени за млада жена, като остави тримата си сина, а после напусна и втората си жена с детето — още един син, и се ожени отново. Тогава разбрах, че съм бременна. А сватбата беше след 10 дни. Реших да направя изненада на всички на сватбата. Още повече, че баща ми има много консервативни възгледи за отношенията между момчетата и момичетата. Той би бил много разстроен от такава ситуация. Като цяло, подготовката за тържеството вървеше с пълна сила.
Олександър участваше активно — помагаше при избора на рокля, с декорациите, договори се с агенцията. Седмица преди сватбата ми майка ми имаше рожден ден. Отидохме на гости при нея, седнахме на трапезата и изведнъж, без никаква причина, Александър каза, че разваля годежа, защото е разбрал, че детето не е негово. И аз, и родителите ми, които, между другото, по това време още не знаеха за детето, бяхме шокирани.
На въпроса ми защо е взел такова решение, Александър отговори, че негов приятел от детството му е разказал истината: през цялото това време съм се срещала с друг мъж и детето е от него. За потвърждение ми показаха снимка на пешеходна пътека, на която до мен стои някакъв непознат млад мъж сред другите минувачи.
Ракурсът е такъв, че наистина изглежда, сякаш той ме прегръща и сме заедно. Но аз не познавам този човек. Може би това е случайна снимка (в което се съмнявам – трябваше да се улови моментът), а може би и подлог. Но Александър не искаше да чуе обясненията ми. Майка ми след това попадна в болница: какъв срам е да кажеш на всички роднини, че сватбата се отменя. В крайна сметка с Александър се разделихме. Пет месеца по-късно родих син – Андрей.
Родителите ми разбраха, въпреки че преживяха и позор, и срам. А Александър се ожени. За булката, която му беше избрала майка му. Както се оказа, този приятел ме е оклеветил по молба на майка си! Тя не ме искаше за снаха, а искаше тази Люба, сегашната му съпруга. Идеята й проработи. Люба е от много богато семейство и за майката на Александър изглеждаше много по-добра снаха от мен.
Но момичето не е глупаво, бързо постави свекървата на мястото й. А Александър просто избяга от младата си съпруга — замина някъде да работи в чужбина. Подаде молба за развод. По интернет ме тормози, че иска да се помирим, дори ще приеме „чуждото” дете. Но аз вече не искам! Сигурна съм, че синът е негово дете. Но защо му е такъв баща? Знам, че трябва да простя, но засега не мога.