– Сестрата на съпруга ми влезе в къщата ни и грабна златото, но не знаеше, че през цялото това време я снимах на камера.
Мислиш ли, че наистина се е променила? – попитах, подреждайки чаши на кухненската маса.
Павел се усмихна и сви рамене:
– Лена винаги е била труден човек, Анна. Но се радвам, че самата тя искаше да възобнови комуникацията.
Кимнах, но вътре в мен се раздвижи тревожно предчувствие. Сестрата на съпруга й никога не се е стремяла към семейни връзки. Бяхме женени от четири години и тя дори не дойде на сватбата ни, позовавайки се на някои “неочаквани неща”. И сега изведнъж се обади, поиска среща, реши да “поправи отношенията”.
Звънецът на вратата прекъсна мислите ми. На прага стоеше Лена-стилно облечена, с безупречен грим и усмивка, твърде широка, за да бъде естествена.
Павлуша! Колко ми липсваше! – възкликна тя и се втурна в прегръдките му.
Нейният остър, сладникав парфюм изпълни залата. Тогава Лена се обърна към мен и се огледа от главата до петите, сякаш оценяваше.
– Ана! Накрая се срещнахме както трябва! Чувала съм Много за теб!
Чудя се от кого? Павел каза, че почти не са общували през всичките тези години.
– Влез-посочих с жест към хола.
– О, колко си красива! – възкликна Лена, оглеждайки стаята. – Толкова сте уютни!
В гласа й чух нотка на завист.
— Да, работихме усилено-отговори накратко Павел. – Четири години ремонт-самостоятелно.
Това Вашият сервиз ли е? – Лена отиде до витрината. – Изглежда толкова скъпо. Кристал?
– Това е наследство от баба ми, семейна ценност — отговорих аз, забелязвайки как погледът й се задържа на рафта.
Тя бавно се разхождаше из стаята, докосвайки предмети от време на време. Създаваше се впечатлението, че тя оглежда античния салон — оценяваше всичко, преценяваше, размишляваше.
– Какво има там? – тя кимна към коридора.
– Спалня и кабинет-отговори Павел. Искаш ли да погледнеш?
Неволно се напрегнах. Съпругът понякога беше твърде доверчив.
– Разбира се! Покажи къщата, братко!
Те си тръгнаха, а аз останах с неприятна утайка. Нещо не беше наред. Защо трябваше да идва след толкова години откъсване? И точно сега?
Няколко минути по-късно чух разговора им в спалнята.
– Красив скрин. Античен ли е?
— Не, просто добра работа на местен майстор-гордо отговори Павел.
– Какво се крие тук? – изведнъж прозвуча игриво.
Сложих чайника и се отправих към спалнята. На вратата замръзнах-Лена стоеше до скрина, държейки кутията си с бижута.
– Уау! Какво имаме тук? – каза тя с любопитство, отваряйки капака.
— Това са личните вещи на Анна-Павел внимателно взе кутията.
– Хайде, просто погледнах! – Лена се засмя, но в този смях се почувства лъжа. – Какви готини дрънкулки! Това истинско злато ли е? Изглежда много скъпо.
Приближих се.
– Някои бижута се предават в семейството-спокойно взех кутията и я върнах на мястото си. – За мен е важно.
Лена се усмихна с поглед на разбиране, но в очите й проблясна студен, пресметлив блясък.
Разбира се, семейните ценности са важно нещо, каза тя и се обърна към прозореца. – Каква гледка имате! Просто гледка. И удобно-на първия етаж. За разлика от мен — аз съм в апартамент под наем на петия етаж без асансьор.
Прекъснах този разговор:
Вечерята е готова.
След няколко дни отворих кутията и замръзнах. Вътре нямаше нищо — без пръстени, без обеци, без вериги. Само празни отделения.
Сърцето се сви. Исках да нося медальона на майка ми на среща с приятелка, но сега го няма. Всички златни бижута изчезнаха. В размер на около 300 хиляди рубли. Но за мен това не бяха пари — това бяха спомени, свързани със семейството.
С треперещи ръце преминах през останалите дрънкулки, но нямаше грешка — няма злато.
Бавно потъна на леглото, преглеждайки събитията от неотдавнашното посещение на Лена в главата си. Интересът й към ковчежето. Дълги въпроси. Неестествена усмивка. Сега всичко се събра в една ужасна картина.
Входната врата затръшна-Павел се върна. Стисках празното дъно на кутията в ръцете си, когато отидох да го срещна.
Паша … имаме проблем.
Той се обърна, усмивката на лицето му избледня веднага щом видя лицето ми.
– Какво стана?..
Сестрата на съпруга ми влезе в къщата ни и грабна златото, но не знаеше, че през цялото това време я снимах на камера.
