– Ако не сте глупави, преведете този документ-директорът се подигра на чистачката, но след това беше изненадан от истината
Артем Волков прекрачи прага на луксозното фоайе на новия си щаб с обичайната увереност. Околността-кристално стъкло, полиран мрамор, студеният блясък на метала — сякаш беше продължение на самия него: безупречен, остър и недостъпен.
Секретарката моментално скочи, едва забелязвайки отражението му в огледалната врата, и прошепна в радиото: “той дойде”.
Артьом вървеше по коридора като на сцена. Костюмът му от италиански шивач седеше безупречно, погледът му беше прав, тежък, лишен от топли емоции. Усмивка? Той я смяташе за признак на слабост. И затова никога не се усмихваше.
В офиса висеше напрегнато мълчание. Всички знаеха: новият собственик е млад, богат, но безмилостен. През първата седмица той смени половината от топ мениджмънта. Никой не се чувстваше застрахован.
На стълбите той забави крачка. На пода стоеше жена в униформа на чистачка, внимателно избърсваше мрамора и мърмореше нещо тихо. От ушите й висяха слушалки.
Артьом се намръщи. Секретарката побърза да се намеси:
– Моля ви, Г-н Волков, пропуснете…
Но той не помръдна.
– Какво слуша?
Жената потръпна, свали една слушалка и я погледна. В очите-Не страх, а умора и леко недоумение.
– Аудиокнига-отговори тя тихо.
– На английски? – той вдигна вежда.
— А.
Артьом се засмя с презрение:
– Ако владеете толкова добре езика, може би трябва да седнете в преговорите, вместо да пълзите по пода?
Тя не отговори, само спокойно издържа погледа му. Вътре в него избухна раздразнение.
– Да Проверим-рязко хвърли той, изваждайки лист хартия от куфарчето. – Преведете това. Вече. Без грешки.
Жената взе листа. Погледът бързо премина през линиите. И тя проговори-ясно, компетентно, без колебание, с правилната интонация и точно предаване на смисъла.
Артьом замръзна. Раздразнението му отстъпи място на ступор. Той грабна документа, препрочете го — преводът беше безупречен. Той я погледна отново. Тя вече беше сложила слушалките си и продължаваше да мие пода, сякаш нищо не се беше случило.
Мълчаливо, без да каже нито дума, Артьом се обърна и тръгна към асансьора. За първи път от години той усети, че не той е най — умният в тази сграда.
Седнал в кабинета си на двадесет и седмия етаж, той гледаше през прозореца със скръстени ръце. Пред него лежеше същият лист. Той го прочете отново. Нито една неточност. Нито един пропуснат нюанс. Тя не просто знаеше езика-тя разбираше най-сложните правни и финансови формулировки, които дори най-добрите му служители трудно усвояваха.
Облегнал се на стола си, той се вслуша в шума на града. Как човек с такъв багаж от знания се озова на колене с парцал в ръце? Собствената му гордост изведнъж му се стори плитка и жалка.
– Катя-извика той по радиото. – Намери ми досието на чистачката.
– Коя? – тя беше объркана.
– По дяволите, дори не попитах за име. Намерете всички жени над шестдесет в услугата за почистване. Трябва да знам коя е тя.
Секретарката замръзна-тя не очакваше такова искане.
– Добре, Артьом Сергеевич.
След половин час се чу почукване. Артьом кимна-влезте.
Катя се приближи, държейки папка.
— Намеря. Маргарита Ивановна Мелникова. Роден през 1959г. Висше образование-филологически факултет на Московския държавен университет, Катедра по приложна лингвистика. Доцент доктор. Специализация-романо-германска филология. Симултанен и писмен превод. Владее Английски, Френски, Немски, според стари данни – малко китайски.
Артем бавно вдигна очи.
Доктор?
— А. Работи в Института по чужди езици до 1998 г., след което е уволнена, вероятно поради съкращения. След това-библиотека, преводи на свободна практика, след това почивка. От 2014 г.е чистачка.
– Защо?
Катя сви рамене.
– Не е посочено. Но разбрах: тя има внучка, инвалид от детството. Няма родители. Може би заради нея трябваше да се откажа от предишния си живот.
Артем стана, отиде до прозореца. Отдолу-малки фигури, суета, схеми, сделки. И изведнъж усети колко дълбоко греши.
— Когато й се подигравах — каза той тихо, – засмях се на човек, който е по-умен от половината от моето ръководство.
Катя мълчеше.
Той се обърна:
– Утре няма да чисти. Искам да говоря с нея. Обади й се в 10:00. Без предупреждение. Просто кажи, че вълкът чака.
– И ако попита, защо?
Той се замисли, гледайки към вратата.
– Кажи му, че е променил мнението си.
На следващата сутрин Маргарита Ивановна дойде, както винаги, рано. Сивата коса е спретнато сресана, формата е чиста, но износена. Тя накуцваше-старите колене не издържаха дълги часове на пода.
Наведена към кофата, тя изведнъж чу глас:
– Добро утро, Маргарита Ивановна……Пᴘ-ᴏдᴏ-лжᴇ-ʜиᴇ ʙ пᴇᴘ-ʙᴏM ᴋᴏM-Mᴇʜтᴀ-ᴘии ʜижe
– Ако не сте глупави, преведете този документ-директорът се подигра на чистачката, но след това беше изненадан от истината Артем Волков прекрачи прага на луксозното фоайе на новия си щаб с обичайната увереност. Околността-кристално стъкло, полиран мрамор, студеният блясък на метала — сякаш беше продължение на самия него: безупречен, остър и недостъпен. Секретарката моментално скочи, едва забелязвайки отражението му в огледалната врата, и прошепна в радиото
