Църквата замълча. Тълпата стоеше със затаен дъх и гледаше как младоженецът спира по средата на стъпката си пред олтара. Бастунът му тупна на мраморния под. Ръцете му трепереха. От устните му се изтръгна зашеметяващ шепот – не от изненада, не от нерви, а от нещо невъзможно.
Той виждаше.
И първото нещо, което видя… беше тя.
Езра Мартин е живял в мрак в продължение на двадесет и осем години.
