– Изглежда много просто – каза Зоя и се обърна към свекъра си. – Програмата нанася изображението слой по слой и изпраща сигнал до принтера, а главата му микрон по микрон нанася смолата и така се получава фигурата.
Възрастният мъж свали очилата си и се наведе над любопитното устройство, което тихо бръмчеше, а главата бавно се движеше от страна на страна.
– Много интересно – замислено каза Леонид Павлович. – По наше време нямаше такова нещо, всичко трябваше да се прави ръчно, но сега… – той се ухили и като се изправи, добави: – Натискаш едно копче и воала, шедьовърът е готов!
– Трябва да натиснеш бутона, разбира се… Но най-важното е това, – момичето посочи екрана, на който беше изобразена фигурата.
Мъжът знаеше само условно какво е триизмерен печат и най-сетне видя как работи.
– Прекрасно е! Много красиво! – повтори Леонид Павлович, доволен от работата на снаха си.
Това е нов вид изкуство, – момичето извади заготовките от кутията: имаше отделни ръце, крака, различни тела и глави на приказни герои и всеки имаше свое лице.
– След това аз ги обработвам – допълни тя. – Давам ги на майстора, за да ги нарисува.
В това време Антон, съпругът на Зоя, стоеше в хола пред майка си и леля си Вера.
– Още не са сложили климатика – каза той, като посочи ъгъла, където стоеше машината. – Майсторът ще дойде и ще го направи някой ден. Балконът вече е напълно остъклен, така че тук ще имаме щори. После ще преместим шкафовете тук, а телевизора ще сложим на тази стена. Ще преместим дивана встрани, а тук ще има нощни шкафчета… А Зоя настоява да сложим шкаф с нейните занаяти.
При последните думи Елена Николаевна, майката на Антон, смръщи нос, но не се възмути. Наистина й харесваше начинът, по който синът й беше организирал апартамента.
– Не съм очаквала от теб! – каза леля Вера със завист в гласа. Винаги е смятала Антон за посредствен човек. Когато ходеше на училище, получаваше тройки, а в клубовете имаше б
Зоя го познаваше добре: беше го срещала и преди на работното място на съпруга си, но той никога не беше идвал на гости.
– Здравей – поздрави го Зоя, – толкова е приятно да те видя.
Тя взе закупената вечеря и я отнесе в кухнята, върна се в коридора и погледна към вратата на кабинета си – беше отворена. Зоя винаги молеше мъжа си, ако някой дойде, да не влиза в кабинета ѝ, защото на строежа има много скъпо оборудване с висока прецизност. Жената отиде до вратата и погледна вътре. Антон изглежда не беше чул Зоя да се връща от разходката си: стоеше и обясняваше нещо на Алена, съпругата на Виктор.
– О, ти вече си дошъл! – Накрая Антон обърна внимание на жена си.
– Аз те помолих да дойдеш – каза госпожата на къщата, като се опитваше да не се сърди. Тя имаше предвид, че е помолила да не влиза в кабинета без нея.
– Това е, това е, това е, ние си тръгваме! – Антон вдигна демонстративно ръце, като се преструваше, че се отказва.
– Здравей!… – поздрави я Алена. – Нищо не съм пипал – каза веднага гостът и като се наведе, започна да разглежда едно странно устройство.
– Това е принтер – обясни тихо Зоя. – Той не прави нищо сам по себе си, трябва му програма. Трябва да бъда честна, поръчах си нов принтер: ще има микронно отклонение, нямам представа как точно ще съответства на това, което рисувам.
В продължение на около десет минути Зоя разказваше разпалено за това как създава фигурите си, след което ги показа. Тя сгъна грижливо кутиите и ги постави на рафтовете.
Междувременно Антон развеждаше приятеля си из апартамента
Половин час по-късно, след като домакинята поднесе чай на гостите, Елена Николаевна, дъщеря ѝ и зет ѝ най-сетне се приготвиха да си тръгнат. В това време на вратата се позвъни и Иля, зетят на Антон, или по-скоро снахата, дойде да ги посети. Виждайки майка си с по-голямата си сестра, младият мъж, сякаш се извиняваше, се отдръпна настрани, като ги пусна на площадката.
Иля беше умно момче, учеше в художествения институт и беше дошъл в Зоя, за да научи как работи триизмерният принтер. Тя се радваше на това, най-малкото защото той беше единственият човек в семейството на съпруга ѝ, който разбираше какво прави.
– Сега ще изпроводя гостите и ще работим заедно – каза Зоя на младежа.
Ирина Николаевна погледна сина си с неудоволствие. Та тя се гордееше с избора му на институт, но фактът, че той дойде при снаха ѝ, не я удовлетворяваше. Е, не можеше и да му забрани.
– Ти, – жената се обърна към Антон, – утре ще дойдеш при мен на сериозен разговор.
След тези думи Ирина Николаевна излезе на площадката и вратата се затвори зад гърба ѝ.
– Не се поддавай на провокации – каза Зоя на мъжа си с шега в гласа, – иначе майка ти ще те изяде.
Хихикайки, жената се обърна и бързо се отправи към кабинета си, където Иля вече я чакаше.
На следващия ден Антон дойде да я посети по молба на майка ѝ. Тя похвали апартамента му за няколко минути и сега искаше нещо подобно. Затова, както се казва, преди месец беше хвърлила въдица с молба синът ѝ да ѝ помогне финансово да ремонтира апартамента си.
– О, това е то! – каза домакинята с раздразнение, сякаш й беше по-ясно защо синът й не иска да помогне.
През този ден тя не повдигна повече темата за парите и това малко успокои Антон.
На следващия ден обаче Елена Николаевна, придружена от дъщеря си Галина и бъдещия си зет, реши да посети снаха си, за да поговорят сериозно за харчовете ѝ.
– Мамо, не отваряй вратата! – изкрещя Антон, когато я видя да се приближава към вратата и да посяга към дръжката.
Зоя строго беше забранила на когото и да било да влиза в кабинета ѝ.
Елена Николаевна пренебрегна молбата на сина си, влезе в стаята и веднага видя новото устройство – то приличаше на космическа станция.
– Значи го е купила? – ядосано попита майката, приближавайки се до инсталацията.
– Мамо, не го пипай! – изкрещя Антон. Но изглежда, че това само подтикна Елена Николаевна и тя започна да разклаща устройството.
Нещо заскърца, изскърца и някои части полетяха настрани.
– Мамо!!! – този път Антон викаше с пълен глас.
Никой не забеляза как домакинята влезе в апартамента. Тя веднага видя, че вратата на кабинета ѝ е отворена. Щом влезе, тя се ужаси.
– Спрете го! – изкрещя Зоя, притича и се опита да отблъсне свекърва си.
– Това, това, за това е похарчил всички пари! – изкрещя от гняв Галина Николаевна, като продължаваше да разтърсва принтера.
Нещо отново хвръкна, една жица се откъсна. Когато Зоя го видя, тя бутна Галина Николаевна в гърдите с всичка сила и тя щеше да падне, ако Антон не я беше вдигнал.
– Съпругът ми – Зоя се усмихна пренебрежително, – от месец ме моли за пари за ремонта ти, казвайки, че трябва да помогне на майка си. И знаеш ли какво е любопитно? Съгласих се и исках утре да му подхвърля триста и петдесет хиляди. Е, защо да не помогнеш на любимата си тъща?
Елена Николаевна, която до този момент гледаше снаха си, извърна глава и се загледа в сина си, сякаш го питаше: “Какво казва жена ти?”.
– Е, сега няма да ти дам парите. Нека той да ти ги даде.
Зоя едва сдържаше гнева си; колко мразеше съпруга си сега. Не ѝ пукаше за свекърва ѝ, но съпругът ѝ я беше предал.
– Съжалявам – обърна се Зоя към свекърва си, – съжалявам. Ще ти кажа още веднъж: няма да ти дам никакви пари за сватбата ти.
– Каква змия! – Елена Николаевна рязко се надигна от стола си.
– Кажи на майка си истината! – поиска Зоя от Антон.
– Ами… В семейството всичко е равно…
– Излизай! – беше единственото нещо, което госпожата на къщата можеше да каже сега.
За секунда в залата настъпи тишина.
– Излизай – каза Зоя възможно най-спокойно. – Нямам нужда от такъв лъжлив съпруг, просто се махни от живота ми.
– Ето! – изкрещя Елена Николаевна и размаха пръст по посока на снаха си. – Ето какво означава това: да живееш, когато си напълно овладян!
– А ти се губиш! – Зоя се обърна към свекърва си. – Не искам да те виждам.
– Ако се разведеш – все още стискайки ръката ѝ, продължи Елена Николаевна, – той ще те съди и всичко тук ….
– Вън! – Вече не сдържайки емоциите си, Зоя изкрещя.
