Години на самота, грешки на младостта
Сергей отдавна е свикнал със самотата. Това не беше негов избор — по-скоро отплата. Някога мечтаеше за семейство, дом, деца. Но, изправен пред първите трудности, той се уплаши от отговорността и избра да избяга. Съпругата му Галина роди две момичета близнаци. А той… беше уплашен. Каза ми да оставя една. Второто е да откажеш.
Галина не прости. Нито той, нито себе си. Тя си тръгна без сълзи, без упреци, просто си тръгна. Сергей дълго се надяваше, че ще се върне. И тогава махна с ръка. Животът вървеше. Градовете, работните места, жените се промениха. Само душата не знаеше мир.
^ Болест като последно напомняне
Когато диагнозата звучеше като присъда, Сергей дори не беше изненадан. Той живееше така, сякаш не разчиташе на дълъг живот. Нямаше пари за операцията, както нямаше и такива, които да помогнат.
