Джулия с рев постави тигана на масата.
– Отново борш! – Андрей недоволно измърмори, без да вдига поглед от телефона. – Знаеш, че не го обичам.
– Знам-промърмори Джулия, нервно дърпайки ъгъла на кърпата. – Ами ако майка ти вече не е доволна от нищо?
— Е, не знам-сви рамене Андрей. – Приготви нещо друго. Котлети там, пюре…
Джулия само изсумтя мълчаливо. По-лесно казано, отколкото направено. Маргарита Павловна се премести при тях преди три месеца. Оттогава животът на Джулия се превърна в истинска бъркотия. Преди това той и Андрей живееха душа на душа цели пет години. Разбира се, всичко се е случвало без това. Но така…
Изглеждаше, че Маргарита Павловна не може да живее ден, без да упрекне Джулия за нещо. Пода не е достатъчно чист. Тогава ризата на Андрей е лошо изгладена. И няма какво да се каже за” готвенето на снаха”.
Джулия, откакто се помни, готвеше перфектно. Нейните фирмени пайове със зеле винаги летяха с гръм и трясък, а месото на френски предизвика завистта на всички приятелки. Но Маргарита Павловна не харесваше нищо.
– И защо изобщо се съгласи тя да се премести? – попита Джулия съпруга си.
– Е, защо? – Андрей беше искрено изненадан. – Тя ми е майка. Тя се нуждае от помощ.
Джулия само се засмя горчиво. Помощ, как така. Маргарита Павловна, разбира се, вече не работеше. Но се чувствах чудесно. Всяка сутрин, докато Джулия бързаше да работи, свекърва й бавно пиеше кафе с кроасан.
След това тя прегледа новата преса и отиде на разходка до най-близкия парк. Вечерта Маргарита Павловна се настани удобно пред телевизора и с важен поглед изслуша доклада за свършената работа.
– Е, Андрюша, седни, хапни – нежно промърмори свекървата, когато синът излезе от спалнята. – Приготвих ви любимия борш.
– Не ти харесва борш-прошепна Джулия, когато свекърва напусна стаята.
– Юл, е, не започвай — махна Андрей с ръка.
На следващия ден Джулия остана на работа. Трябваше да мине важен проект и тя, както винаги, се опитваше да даде всичко от себе си. За съжаление, подобни закъснения се случват все по-често напоследък. Но какво да направите, ако сте отговорен служител.
Когато Джулия се върна у дома, беше твърде късно. В апартамента цареше тишина. Само от стаята на свекървата се изливаше тиха нощна светлина. Джулия на пръсти влезе в спалнята, опитвайки се да не вдига шум.
– Къде беше? – леденият глас на Маргарита Павловна дойде отзад.
Джулия трепна от изненада и се обърна. Свекървата стисна плътно устни. Тя носеше халат, а косата й беше вързана в стегнат възел. Погледът й беше, меко казано, недружелюбен.
— На работа-тихо отговори Джулия, усещайки позната бучка, приближаваща се до гърлото.
— На работа-имитира Маргарита Павловна. – Не трябва ли да готвя вечеря? Андрей гладен седи.
Не можеш ли да се справиш? – възрази Джулия. – Аз съм заета.
– Шлендала, върви, където и да е. Беше на работа, да. Вече го нахраних-отговори надменно свекървата. – Лягай си. Утре ставам рано, ще трябва да почистя апартамента.
Влизайки в спалнята, Джулия сведе глава. Наистина ли винаги ще бъде така? Наистина ли й е предопределено да живее под един покрив с тази тирания?
На следващата сутрин Джулия се събуди по-рано от обикновено. Тя не искаше да хване окото на свекърва си, затова тихо се облече и влезе в кухнята. Представете си изненадата й, когато видя бележка на масата. “Юленка, съжалявам, вчера се развълнувах. Не се сърди, станах Стар, мърморещ. Моля те, Отиди до магазина. Ето списъка”. Наблизо лежеше петхилядна банкнота.
Джулия препрочита бележката няколко пъти. Маргарита Павловна способна ли е на разкаяние? Или това е някакъв хитър план?
Решавайки да не си запушва главата, Джулия отиде до магазина. Когато се върна, тя намери свекърва си в кухнята. Маргарита Павловна белеше картофи и тихо тананикаше нещо под носа си. Забелязвайки Джулия,тя се усмихна.
Ето я асистентката ми! – тя беше пъргава. – Хайде, разглобете пакетите, ще печем пай. Ябълка, любимата ти.
Джулия замръзна объркано на прага. Какво става?
Следващите няколко дни бяха изненадващо спокойни. Свекървата не се придържаше към Джулия за дреболии. Напротив, Опитах се да й угодя по всякакъв начин. Или ще изпече пирожков, тогава ще намери интересен филм по телевизията.
Джулия не разбра какво се случи с Маргарита Павловна. Но дълбоко в себе си се радваше на промяната. Затишието обаче се оказа краткотрайно. Една вечер Джулия се прибра рано у дома. Влизайки в апартамента, тя чу гласа на свекърва си, идващ от спалнята.
– …Да, Любочка, това са пайове! И как готвя! Не че това … – Маргарита Павловна направи смислена пауза. – Ходи тук, разбираш ли, вечно недоволна. По време на работа, виждате ли, се уморява! И кой, пита се, носи пари в къщата? Андрю!
Джулия сякаш беше залята с ледена вода. През всичките тези дни Маргарита Павловна лъжливо се представяше за сладка старица, водеше я за носа и я изливаше с кал зад гърба си! Джулия имаше желание да научи коварната актриса. О, така! Е, тогава да играем!
Джулия отвори вратата на спалнята.
— О, Юленка-Маргарита Павловна неловко покри телефона с ръка. Прибра ли се вече? Но аз говоря с Любочка.
– Чух за какво си говорихте-отговори хладно Джулия, скръстила ръце на гърдите си.
– Какво си, глупости! – Маргарита Павловна се изчерви. – Не знаеш нищо.
На следващия ден Джулия, сякаш нищо не се е случило, продължи да играе ролята на послушна снаха. Тя с примамлива нежност се интересуваше от благосъстоянието на Маргарита Павловна. Консултирах се с нея по всеки, дори и най-незначителен повод. Изпълних всичките й молби с усърдие.
– Маргарита Павловна, може би да ви донеса одеяло? И днес е хладно-попита галено Джулия.
– Маргарита Павловна, купих списание тук, ще ви бъде интересно — чуруликаше тя, предавайки на свекърва си лъскаво издание с най-добрите рецепти.
Свекървата отначало присви очи недоверчиво към снахата. Тогава тя реши, че снахата най-накрая “е разбрала къде е нейното място”. Маргарита Павловна се отпусна и започна да се възползва от ситуацията.
Джулия обаче нямаше да спре дотук. Знаеше, че свекърва много се грижи за фигурата си. Тя винаги се опитваше да се храни правилно. Джулия сякаш случайно изпусна:
– Маргарита Павловна, колегите ми днес ми казаха това! Сега системата за хранене според индивидуалния хороскоп е много популярна. Всичко е точно там. Какви храни са полезни и какво е по-добре да не се яде. Всичко зависи от зодиакалния знак. Маринка в нашата работа толкова отслабна на такава диета!
– Глупости! – свекървата промърмори. – Не вярвам в цялата тази астрология!
– Да, аз самият в началото не повярвах — отвърна Джулия. – Но Маринка отслабна. Казва, че имат цяла система. Първо трябва да попълните въпросника. И тогава те съставят индивидуално меню.
-Е, добре — изсумтя Маргарита Павловна, но в очите й Джулия забеляза искра на любопитство.
Джулия се усмихна доста. Капанът се затвори. Тя подписа свекърва си за бюлетина. Но вместо диета за отслабване, избрах диета за наддаване на тегло. “Звездите ви съветват, скъпа Маргарита, да обърнете внимание на червеното месо. Все още си струва да използвате повече брашно и да не се отказвате от сладкиши.
Не забравяйте, че закуската е основното хранене за деня. Не го изпускайте! Можете да ядете сандвичи с масло и сирене. И яйцата с бекон или палачинки с кондензирано мляко ще отидат перфектно”. Джулия изсумтя доста. Оставаше само да чакаме.
Тя си представяше как изражението на лицето на свекърва й ще се промени, когато прочете своя “хороскоп”. Вечерта Джулия чу как свекърва ахна и охка, четейки писмото.
През следващите дни Маргарита Павловна беше вдъхновена от”съветите на звездите”. Тя се потопи в света на кулинарните ексцесии. Всяка сутрин тя започваше с обилна закуска от сандвичи с наденица и сирене и сладко кафе със сметана. За обяд тя си позволи борш със заквасена сметана и пържени картофи с котлети. А вечерята се превърна в празник на корема. И, разбира се, тя започна да яде кнедли и торти.
Андрей, гледайки апетита на майка си, само се чудеше.
– Мамо, защо си толкова разделена? – веднъж попита той. – Преди се наблюдавах, седях на диети.
– А, всичко това е глупост! – махна Маргарита Павловна. Тя изпрати в устата си още една лъжица салата, щедро ароматизирана с майонеза. – Това са предразсъдъци! Звездите казват, че трябва да се храня добре!
Джулия, наблюдавайки метаморфозите, които се случват със свекърва й, едва се сдържа, за да не се смее. Маргарита Павловна започна забележимо да се закръгля.
Веднъж Джулия намери свекърва си в сълзи.
– Какво стана?! – възкликна тя уплашено.
– Любимата рокля не пасва! – изхлипа Маргарита Павловна.
– Ти какво! – Джулия направи изненадано лице.
– Какво да правя сега? – свекървата плачеше. – Страшно е да се качиш на кантара!
Юлия съжаляваше за свекърва си, но този урок определено щеше да е от полза за Маргарита Павловна.
