– Раиса, къде си вече там? Гладен съм-хленчеше свекървата.
Раиса въздъхна. Е, за това ли е всичко това? И така едва успява да се справи с близнаците, свекървата също седна на врата си. Е, разбира се, тя трябва да се покаже като добра снаха. Какво й каза Игор?
Е, мама не е виновна, че апартаментът й вече е стар. И за нея е по-лесно да се премести в четиристайната им стая, отколкото да поправи нещо. Нали? И фактът, че свекървата сега ще потисне Раиса, не го интересуваше.
– Идвам, идвам-извика Раиса, избърсвайки ръцете си върху кърпата. Близнаците, за късмет, решиха да организират концерт според заявленията. Викаха един друг и бързаха. “Поне минута мълчание”, проблясна в главата на Раиса. Мълчанието с две деца е нещо от сферата на фантастиката. Раиса затопли супата на Марина Викторовна. Не можеше ли да го направи без нея? Свекървата презрително набръчка носа си.
Пак ли тази супа? И готвих разнообразно у дома.
Разбира се, като в дома й. И тогава тя не удари пръста си. Живее шест месеца на всичко готово.
– Мамо, едва се справям с децата. Е, съжалявам, че като в ресторант не мога постоянно да готвя-уморено отговори Раиса. – Яжте какво да ядете.
Игор ще дойде само вечерта. И тя все още трябва да нахрани близнаците, да ги измие, да ги погали…
Те се срещнаха с Игор банално-в магазина. Тя избираше памперси за племенницата си, а той — бебешка храна. Също и за племенницата. Стояха наблизо. Игор обърна буркана в ръцете си и попита:
– Това за дълго ли е?
Раиса се усмихна.
– Зависи от апетита на детето. Говорихме. Прибрахме се заедно и Раиса не забеляза как мина часът. Разменени контакти. И тогава имаше дати, филми, кафенета… Игор й се стори идеалният мъж. Винаги отваряше вратата пред нея, подаряваше цветя…
И той беше толкова трогателен към майка си. Постоянно й се обаждаше, интересуваше се от нейните дела, помагаше в домакинската работа. Кой знаеше, че тази “любов на мама” ще излезе настрани…
След сватбата започнаха първите камбани. Свекървата постоянно се обаждаше на Игор, оплакваше се от здравето, самотата. Игор, разбира се, се притесняваше, ходеше при нея всеки ден. И тогава започнаха намеци:
– Ето, апартаментът ми е стар, тръбите текат, необходим е ремонт … и имате четири стаи, много място…
Игор, без колебание, предложи на майка си да се премести при тях. Раиса беше против, но Игор я убеди, че това е временно. Те ще помогнат на майката с ремонта и тя ще се върне в апартамента си.
– Е, мама не е виновна, че апартаментът й вече е стар.
И сега свекървата живее с тях от шест месеца. Ремонтът в апартамента й така и не започна. А Раиса се превърна в безплатна икономка и бавачка. И всичко това под сладкия сос”мама е стара, тя трябва да помогне”.
Марина Викторовна неохотно погълна няколко супени лъжици супа и започна обичайната си песен:
– Ето защо не си добре.
Раиса стисна зъби. Колко може? Всеки ден е едно и също.
– Мамо, ако не ти харесва толкова много, мога да дам адреса на най — близкия ресторант-прецеди тя през зъби.
– Какво говориш! – свекърва започна, но Раиса я прекъсна:
Съжалявам, трябва да нахраня децата.
Раиса въздъхна и започна да готви каша. Докато бъркаше до печката, Марина Викторовна продължи да мърмори, но вече по-тихо. Раиса се опитваше да не обръща внимание. Тогава тя най-накрая сложи близнаците в леглото и се срина на дивана. Нямаше абсолютно никаква сила. В този момент телефонът иззвъня.
– Здравей, скъпа, как си?
— Всичко е наред-отговори безжизнено Раиса.
– Мама как е? – веднага попита Игор.
Раиса покри очи. Разбира се, мамо.
– Мама е страхотна. Яде, спи, оплаква се — саркастично отговори тя.
– Рая, е, не започвай — въздъхна уморено Игор, — тя е възрастен човек.
-Кой мислиш, че съм аз? Киборг? – Раиса пламна. – С две деца се въртя като катерица в колело. А майка ти прави само това, което критикува!
– Рая, бъди търпелив-каза Игор с почти умоляващ тон. – Скоро ще започнем ремонта…
– Скоро? – попита Раиса. – Майка ти живее при нас от шест месеца! А за ремонта говориш вече шести месец!
— Е… трябва да съберете пари, да купите материали… – Игор започна да се оправдава.
– Да, междувременно ще бъда безплатна икономка-рязко отговори Раиса. – Не мога повече!
– Рай, нали разбираш…
– Не, Игор, не разбирам! – извика Раиса. Кога майка ти ще се върне?
В слушалката висеше тишина. Раиса вече съжаляваше, че извика на Игор, но вече не можеше да запази всичко в себе си.
— Не знам-отговори накрая съпругът.
Раиса затвори очи. Тя се чувстваше напълно самотна и безпомощна. Тя затвори. Станах от дивана и отидох до прозореца. Навън вече беше тъмно. Какво да прави тя? Как да се измъкнем от тази ситуация?
Въпросите се въртяха в главата ми, но нямаше отговори. И как да обясня това на Игор? Той все още живее в своя илюзорен свят. А мама е беззащитна възрастна жена, а съпругата е неуморен робот, способен да издържи всичко.
Е, няма време за почивка. Трябваше да подредя апартамента поне малко след урагана от близнаците. С голяма трудност Раиса стана и се втурна към стаята на Марина Викторовна. Шкафът на свекървата беше отворен, няколко неща лежаха на пода. “Вероятно децата се отдадоха”, помисли си Раиса.
В килера имаше кутия с документи. Раиса нямаше да рови в чужди неща. Но когато нещата се сгънаха обратно, името на компанията на една от папките привлече вниманието й. Тя познаваше компанията. Тя се занимаваше с недвижими имоти.
Марина Викторовна в началото на брака им продаде втория си апартамент чрез тях. Трябваше да им помогна с авансово плащане за апартамента. И през всичките тези години свекървата не пропусна да спомене, че Игор и Раиса й дължат.
Раиса извади папката. Оказва се, че това е договор за наем. Раиса замръзна. Договор за наем, разписки за плащане … сумите бяха доста големи.
Това означава, че Марина Викторовна е в бедствено положение тук. И най-стабилният доход! За което никой не знае.
Това означава ,че Раиса е като, коледното дърво се върти с две бебета, е изтощена. Толерира постоянно заяждане и тази… тази актриса играе представление!
Раиса седна на леглото, опитвайки се да се успокои. Да Кажа На Игор? Но как ще реагира? Той е толкова привързан към майка си … със сигурност ще й намери извинение. Ще каже, че Раиса е разбрала всичко погрешно. Че мама има свои причини… Раиса се засмя горчиво. Тя познаваше Игор твърде добре. Винаги е бил на страната на майка си. Дори когато тя грешеше.
Раиса снима документите. Тя реши да действа утре. Днес вече нямаше сили за изясняване на отношенията.
На сутринта Раиса приготви закуска. Близнаците играеха спокойно в стаята си. Когато свекървата напусна стаята, Раиса вече седеше на масата с чаша кафе.
– Добро утро, Марина Викторовна-каза Раиса.
– Сутрин-промърмори свекървата. – Какво има за закуска?
– Палачинки-отговори Раиса. Тя наля чай на свекърва си и постави чиния пред нея
Марина Викторовна с недоволен поглед започна да яде.
– Марина Викторовна, имам един въпрос към вас.
– Какъв въпрос? – подозрително попита Марина Викторовна.
– Намерих документите в стаята ви.
Марина Викторовна пребледня..
– Да не си ровила в гардероба ми?
– Няма значение. Значи не сте продали втория апартамент. И го предавате и получавате добри доходи. И ни разказвате приказки за тежкото положение!
Тогава Игор влезе в кухнята.
– Какво стана?
– Попитайте майка си-каза Раиса и му показа снимка на документи.
Игор се зае да чете. Лицето му се променяше с всеки ред. Той погледна майка си, после жена си.
Мамо, какво е това? – попита той.
Марина Викторовна мълчеше.
– Защо ни излъга?
– Марина Викторовна не можа да намери думи.
– Игор, майка ти е добре уредена. Получава пари за наем на апартамент, а при нас живее на всичко готово.
Мамо, мислех, че имаш нужда от помощ. А ти…
– Синко, исках най-доброто! Мислех, че така ще бъда по-близо до вас, до внуците…
– Събирай си нещата, мамо.
Игор! – възкликна Марина Викторовна. – Ще ме изгониш ли? Къде ще отида?
— В дома си-твърдо каза Игор. – Имаш апартамент. Дори две.
Марина Викторовна разбра, че въпросът е лош. Синът й говори с такъв тон за първи път в живота си.
Свекървата извика още, но започна да събира нещата. След няколко часа Игор я закара.
Животът постепенно навлиза в своя коловоз. Игор започна да се доверява повече на Раиса и да оценява нейната работа. И Раиса най-накрая успя да диша свободно.
Тя си помисли, че може би дълбоко в себе си свекървата просто се страхуваше от самотата. И избра най-неуспешния начин да се бори с него. Но, както се казва, всичко, което се прави, е за по — добро. Сега отношенията им със свекърва станаха по-добри.
