Във фермата на Лена нямаше и следа от хищник. Сякаш някакво страшно заклинание се беше спуснало над птицефермата и всички обитатели бяха изпаднали във вечен сън. На Лена ѝ се струваше, че земята се изнизва изпод краката ѝ и че слънцето вече не грее.
Едва възстановила се от шока, Елена реши, че съпругът ѝ, ако има време да се върне преди нейното заминаване, не бива да казва нищо. Никога досега не ѝ се беше карал за нищо, но сега щеше да вземе и да я скандализира. В края на краищата навремето беше платил много пари за тях. А тя не ги беше запазила!
На Лена ѝ хрумнаха няколко идеи за това какво може да се е случило с птицата.
Всички съседи гледаха тези пилета и открито завиждаха на Лена. А завистта им се простираше далеч отвъд пилетата. Някои от улегналите омъжени жени започнаха да си спомнят за своята младост и за връзката си с Макар. Една от тях си спомняше, че е имала връзки с него в училище, а друга беше сигурна, че след училище той ще ѝ предложи да се омъжи за него. Докато чакали сватовете му, те се омъжили за други. Но той намерил щастието си в друго село. Нещо повече, той живееше с жена си за завист на всички. Не е ли това хитър начин да си отмъсти на Лена? Не мисля! Тя дори не се е скарала с тях!
Лена си мислеше, че някой от съседите е решил да направи нещо дръзко – отровили са кокошките ѝ. Знаели са колко е щастлива тя заради тях. Както се радваше и Макар, който носеше кутия с пищящи буци от автобусната спирка, бързайки да зарадва жена си.
-Няма как!!! Няма да ме видиш да плача за пиленцата си! И няма да видите Макар
-Добре, оставете го да живее известно време. А после ще решим какво да правим с Макарушка.
Когато се върна в сеновала, за да върне оскубаните пилета обратно в торбата, Лена се ужаси и се отдръпна. Всички пилета, както и Петрушка, започнаха да проявяват признаци на живот. Мърморейки нещо различно от обичайното крякане, кокошките се опитаха да се измъкнат от купчината и да се изправят на крака. Тези, които успяха да го направят, започнаха да пищят от ужас, когато видяха голите си приятелки. Отровата изглежда имаше странен ефект, защото колкото повече време минаваше, толкова повече кокошките започваха да се движат.
-Каква досада! С какво те отровиха, че си спала и не си разбрала, че съм те оскубал! Къде мога да те сложа така? Ще измръзнеш до смърт без пера! А на Макар трябва да се каже какво ти се е случило.
Елена се втурна из двора в търсене на подходящо място за пилетата. Тичайки покрай кокошарника, тя забеляза странни плодове в хранилката. Като се приближи, Лена разбра какво се е случило с пернатото ѝ семейство. Докато Лена работеше в кухнята, съпругът ѝ сигурно реши да ѝ помогне. Но той не знаел с какво да нахрани птиците. Затова изсипал в хранилката плодовете, останали от налъмите. Пилетата кълвяха тези плодове и падаха пияни. Толкова пияни, че дори не можели да си позволят да си загубят перата. И щом се отпуснаха на хмела, започнаха да се движат. А може би студът ги накара да изтрезнеят по-бързо. Те не бяха свикнали да ходят без красивите си дрехи.
-Какво ще правя с теб? – Лена погледна пред вратата – скоро щеше да се стъмни. Да кара в тъмното до съседното село през хълмовете на
Грабна едно от пилетата, хвърли го върху голям пън и се залови за брадва.
-Макарушка! Скъпа, какво правиш? – Гласът на жена му прозвуча уплашено зад гърба му.
-Не трябваше да ме плашиш! Цяла нощ си мислех, че смъртта ми е дошла! Те говореха и мърмореха, проклети гадове! Това е всичко! Достатъчно! Достатъчно ми е!
Лена трябваше да разкаже всичко и да се разкае за идеята си да скрие пилетата на топлия таван. Колкото и да се ядосваше мъжът, той реши, че не си струва да наказва невинните пилета, които освен това цяла нощ бяха имали махмурлук. Едва оттогава той престанал да пуска жена си да излиза сама. Кой знае кого може да поиска да заведе на тавана, а ти, Макаре, стой буден и се страхувайһттр://…..
Такава история се случила на Макар един ден. И смях, и грях
