Кухненски страсти.
– Ти си измислила идеята, майко, да почерпим гостите с борш – съпругът ми подуши въздуха в кухнята. Силно миришеше на пържени домати и миналогодишно зеле, – Те ходят на бързо хранене и ресторанти там, в столицата… Трябваше да им сготвиш нещо по-интересно, вместо борш. Фъф!
– Ще има кюфтета, салата с майонеза и палачинки – Алевтина изръмжа възмутено, – рязане, както и… и изобщо, остави ме на мира, стара глупачке, ще се оправя и без теб. Махай се оттук, преди да те ударя с черпака по главата. Не, остани! Остани. Изключи тенджерата след пет минути, аз отивам – промени решението си тя и свали престилката си.
– Къде отиваш?
Съпругът объркано поправи семейните панталони и уплашено присви дясното си око към печката.
– Натам! За да ги посрещна, казаха, че ще са тук след десет минути. Ще купя и малко хляб, някои от тях не могат да се наситят.
Тя започна да оправя косата си пред огледалото. Усуканата къса коса, имаща типичната дължина за жените на нейната възраст, лежеше както трябва, но Алевтина не я харесваше. Отминаха дните, когато беше разцъфнала красота, дълготрайна… А сега тя избледняваше, разцъфтяваше, което никой не беше в състояние да спре.
– Защо са толкова малки, сами ще пораснат – изненада се съпругът ми.
– О, Петя, не ме безпокой, ще се справя и без теб. Не забравяй за тенджерата и се облечи, за Бога, нали си само с панталони.
– Защо си толкова ядосана днес? – Мъжът ми също започна да се обижда.
– Аз не знам! – отсече Алевтина, – о, не те разбирам, мъжо.
И тя тръгна, търкаляйки бедрата си, към асансьора.
Защо се ядосваш, защо се ядосваш! Ще бъдеш любезна тук, когато синът ми идва с ново момиче на всяка година и половина-две, а те всички са толкова вулгарни и арогантни, че не дай си Боже, не знаеш на коя кобила да ги подходиш. Те са вегетарианци, или са на диета, или са твърде солени, или твърде дебели, или твърде ножови.
Улицата посрещна Алевтина с приятна майска свежест и жената, вдишала чистия въздух, имаше време да се съвземе, преди да забележи сребристата кола на сина си. Пашка е вече на трийсет и седем и няма никакъв ранг или титла, изкарва пари в своя интернет, все се фука с някакви програми, а времето си тече, бърза, о! Трябва да има нормално семейство и дете! Как иска Алевтина да има внуче! Всичките й приятелки вече са гледали деца, само Алевтина се влачи по света лишена! А момичетата на Паша всички като една са омъжени – не искат да раждат.
– Мамо, защо си излязла, сами щяхме да се качим, ало, – Паша прегръща майка си, – запознай се с Полина.
– Здравей! – момичето й кимва приятелски.
– О!!! – избухва Алевтина, – Здравейте… Здравейте… “Е, най-после поне един от тях прилича на нормален човек, без усуквания, и това е благодарение” – с облекчение си мисли Алевтина и се усмихва мило и драго на новия паспорт на сина си – “Нека, нека всичко да се получи с тази, тя изглежда нормално, малко като тверска селянка, но все пак, щом е добре”.
– Е, да тръгваме ли?
– Чакай, мамо, в багажника има торба с напитки и кутия с подарък за теб от Полина.
– О, да? – протегна ръка заинтригуваната Алевтина, а Полина блесна с още една усмивка.
– Аха, тя ми е еколог, борец за чистотата на околната среда, а подаръкът е в темата – вкъщи ще видиш.
Алевтина веднага се накваси, решавайки: “Не, прекалено прибързах със заключенията си, все пак още един чудак”.
– Мамо, ти сама вземи чантата, моля те, а аз ще взема кутията… Паулина не може да има тежки неща.
– Дадохте ми някои хубави неща, Полиночка, благодаря ви – призна Алевтина.
Тя все още чакаше улов. Винаги имаше уловки. Тогава от хола Паша звънна с чашата си и призова всички да се съберат отново на дивана. Прегърнал силно приятелката си и нежно поставил ръка на корема ѝ, той обяви:
– “Както и да е, хе-хе, мамо, татко… Полина и аз решихме да се оженим.
– Ах! О!
– Това не е всичко… – Паша спря предсказуемия поток от възклицания и не издържа, зашлеви шамар на Полина, която веднага се изчерви, – бременни сме, очакваме внуче през зимата.
– Това е щастие, господине! Това е радост! – Алевтина подскочи, като размаха ръце. – Пресвета Богородица чу молитвите ми, небесните духове се смилиха! Хайде, Полиночка, скъпа моя, слънчице мое, ангелче наше, ще те прегърна – тя разтвори ръце към Полина и затвори Паша, който направи неспокойно ненужно движение. – Аз внимавам, не мърдай! По-добре от теб знам как да се държа с бременни жени!
– Алевтина Сергеевна, – прошепна й, прегръщайки и не стопявайки сълзите си Полина, – а ти ще споделиш с мен рецепти? Не мога да готвя толкова вкусно като теб, особено борш.
– О, По-ли-ночка!” – възкликва Алевтина, губейки ума си от щастие, – но това беше моята мечта: да предам знанията си на снахата, а неизживяната си любов – на внука си! Това беше моята скромна и само благодарение на теб сега осъществима мечта!