“Баба ми се омъжи млада и без любов. Но тя издържа достойно брака и никога не съм чула от нея и дума на оплакване… Докато 75-годишният ми дядо не беше насочен към санаториум. Баба ми му опакова един куфар и той замина за цели 21 дни. На последния ден се обади да каже, че там е срещнал една забележителна жена и няма да се върне. Той щял да остане при нея. Но бабата не пророни нито една сълза. Тя нареди благодарствена литургия в църквата и се радваше като дете…”
Бабата живееше в сянката на дядо като негова прислужница. Докато дядо не получи направление за санаториум
Искам да ви разкажа историята на моята баба, която почина преди две седмици на 90-годишна възраст. Едва след години разбрахме каква силна жена е била тя. Тя прекара по-голямата част от живота си с дядо си, който беше особен човек. Имал непоносим характер и управлявал всичко в къщата.
Като дете не осъзнавах това, защото ги посещавах рядко и просто не обръщах внимание на подобни неща. Към нас, внуците, той се държеше по различен начин. Позволяваше си да се шегува и да играе с нас… Затова нямах представа през какво е преминала баба ми през годините. От нея той изискваше пълно подчинение.
Баба понасяше съдбата си без нито една дума на протест или оплакване. Така я бяха научили. Тя се омъжи млада и без любов. Отнасяла се е към брака като към задължение и се е учудвала, че днес има толкова много разводи и че хората не уважават собствените си
Тя упорито работи с дядо си в продължение на десетилетия. Докато здравето на дядо ѝ не се влошава и по решение на лекаря той е изпратен на лечение в санаториум. По това време той е на 75 години, а тя е с осем години по-млада от него.
Тя гладеше ризите му, лъскаше обувките му, опаковаше най-добрите му дрехи в куфар, така че всичко да бъде в идеален ред. И дядо си тръгнал, надут, защото си мислел, че няма нужда от никакви спа центрове.
В последния ден на явяването дядо се обади. Той обяви, че няма да се върнеһттр://….
Нямаше го цели 21 дни. През това време нямаше никакъв контакт с него. Тогава изведнъж, в последния ден, баба вдигна телефона. Тя си помислила, че дядо се обажда с инструкции в колко часа да го вземе от влака… Но не!
Той казал, че се е срещнал с някого и че баба не трябва да го чака, защото той няма да се върне. Той ще живее с тази жена. Така беше решил той. Но тя не искаше да го спре!
Никога не бях виждала баба си по-щастлива, отколкото в този ден. Тя беше щастлива като малко дете. Тичаше към църквата, за да поръча благодарствена литургия за началото на новия живот. Най-накрая й се беше разминало.
За баба ми това беше началото на нов живот
Край на караниците заради най-незначителната причина. Вече нямаше да гладим ризите така, че на ръкава да не остане и най-малката гънка, защото в края на краищата това е огромно престъплениеһттр://….
Вече не готвеше вечеря в строго определен час… В края на краищата, ако тя закъснееше с пет минути, той нямаше да яде повече и веднага щеше да ѝ каже.
Вече няма да вдишва цигарен дим, да чисти изрязаните нокти от пода и да събира боклуците по ъглите, които не е изхвърлил в кофата за боклук.
Беше приключила да прави всичко под диктата на мъж, който се отнасяше с нея като с прислужница и никога не ѝ казваше добра дума.
Отначало тя трепереше от страх само да не би един ден дядо ѝ да размисли и да се появи на прага ѝ с куфар… Но той се връщаше само за да си вземе нещата.
От този момент нататък бабата започнала да живее сама. Лакирала ноктите си в червено. Престанала да си боядисва сивата коса.
Готвела си леки вечери вместо тежки пържени меса. Купила си цветни калъфки за възглавници и цветни картини. Засадила в градината цъфтящи растения, към които дядо бил алергичен, или поне така твърдял.
Помоли ни да поръчаме люлеещ се стол. Оттогава тя седеше на терасата и плетеше красиви шалове, вместо да си губи времето пред ютията. Слушаше пеенето на птичките, вместо да слуша постоянните забележки и вечното мъмрене. В крайна сметка тя възвърна гласа си…
В селото, където живееше, имаше много вдовци, но тя не искаше и да чуе за повторен брак.
Години по-късно, когато вече не бях дете, тя ми разказа историята си. Сега съм сигурна, че е умряла щастлива.
