Олеженка, сынок! Прости меня, старая, что обиделась на тебя. Олег, тебе письмо. Я решил забрать почту, иначе все уже торчит из почтового ящика. Они набивали рекламу, газеты, едва вынимали платежи из газет, и даже конверт оттуда выпал. Представляешь, это не наш адрес-номер дома другой. И ваша фамилия и отчество-Попов Олег Иванович. И наш номер квартиры-Лена оставила сумку, положила газеты и платежи на банкет и подала письмо мужу. – Лена, это явно не для меня, посмотрите на адрес отправителя, дьявол знает, откуда они пишут, из глухой деревни
Олег, тебе письмо. Я решил забрать почту, иначе все уже торчит из почтового ящика. Они набивали рекламу, газеты, едва вынимали платежи из газет, и даже конверт оттуда выпал. Представляешь, это не наш адрес-номер дома другой. И ваша фамилия и отчество-Попов Олег Иванович. И наш номер квартиры-Лена оставила сумку, положила газеты и платежи на банкет и подала письмо мужу.
– Лена, это явно не для меня, посмотрите на адрес отправителя, дьявол знает, откуда они пишут, из глухой деревни. Да, понятия не имею, кто такой-Попова Евдокия Денисовна-Олег бросил конверт на стол, – надо отнести его на почту, что-то перепутали. Или по номеру дома, который находится на конверте, бросьте его в коробку, сразу указан другой дом. Как ни странно, живет ли там мой тезка? Олег был удивлен.
На следующий день, по дороге на работу, Лена вошла в соседний дом. И я уже хотел бросить конверт в коробку, но он был остановлен человеком, спускающимся по лестнице — о, не бросайте нам этот конверт, мы уже отнесли его на почту. У нас их нет в квартире, мы живем здесь уже больше десяти лет!
Лена посмотрела на дату на конверте — похоже, что это письмо висит в коробках больше месяца, не может найти адресата.
– Девушка, вы кого-то ищете? старушка медленно спускалась по лестнице. Лена мысленно улыбнулась-ей уже пятьдесят с хвостом, теперь только многие пожилые люди называют ее девушкой.
– Да, – повернула Лена конверт в руки, – нас неправильно бросили в коробку, я хотел поставить ее на адрес,но они говорят, что здесь не живут!
– Какую квартиру? – старушка остановилась и вздохнула, – Ну, покажи мне. Попови. Так что их здесь давно нет. Другие живут. Вы переехали? Лене уже надоела эта история с конвертом. Здесь я тоже подключился, мне пришлось бросить его в другой почтовый ящик и дать ему понять. Нет, я подумал, что моя бабушка, кажется, пишет своей семье, ей стало жаль.
– Те се преместиха, ти, скъпа, каза със сигурност — кимна старата жена, — те се преместиха в другия свят, а Алка е кучка и Олежек! Алка беше цялата майка, тя просто щеше да ходи и да върти опашката си. Дъщерята оцеля незнайно от кого. Излъгах, че художникът се отбива. Майката на спилася-Алке навърши само осемнадесет. Изглежда сърцето й не подскочи, че няма майка. Какво е живяла, един Господ знае. И тогава изведнъж се установих. Олежека доведе, Омъжи се. Всички се чудехме-човекът изглежда доста добър, защо се свърза с нея? И тогава решиха, може би истината се зае с ума? Започнах да работя в магазина. Олег отиде в завода, всички ранг по ранг. Тогава тя забременя. Но отново нишата падна, разхождайки се. Олег я търсеше на всякакви такива лоши места, изваждаше я, но имаше смисъл. Веднъж Олег се натъкна на някои приятели на старите си, като цяло имаше сбиване. Алка започна да има контракции, но какво дете има с този начин на живот, не оцеля. И зад тях Олег изчезна, казват, че е пил, това е историята тук! Само че сякаш нямаха роднини, никой не идваше, щях да си спомня.
– Много ви благодаря – Лена пъхна писмото в чантата си и хукна на работа.
Вечерта на чай Лена призна на съпруга си, че по време на обяд на работа тя все още отпечатва това злополучно писмо, чете го и дори плаче. – Слушайте какво пише баба неизвестна,
– Олеженка, синко! Прости ми, стара, че ти се обидих. Сега съм напълно лош, очите ми почти не виждат. Зина пише това писмо. Звънях ти много пъти, синко, исках да се подчиня на всичко. Какви лоши думи ти казах тогава, когато ме напусна за града. И тогава той също се ожени, но дори не ми каза веднага. Не можах да ти се обадя. Исках да дойда, но не се събрах, краката ме болят силно и сега виждам много зле. Но трябва да се видя, как съм сладък син и няма да видя повече? Олеженка, скъпа, ела сине, поне за кратко, уважавай майко, моля те от Христос Бог. Не ми остава дълго да живея, Зина ми помага, мила душа. Наистина чакам отговор, синко, не се обиждай!
Майка ти.
(Ти си този, който в детството ме щракна така, синът ми е златен, любимият ми!) Наистина очаквам отговор от вас!
Лена сгъна писмото и го сложи в плик, -Представете си, тя му написа писмо, той мисли, че е жив, мисли, че е обиден от майка си и напусна селото завинаги. И не иска да знае. И тя го чака, представяте си, моли я да прости — каза Лена и в очите й имаше сълзи. И двамата със съпруга си вече нямаха живи родители.
Олег замълча, потърка челото си с ръка, както обикновено правеше, когато се настройваше на нещо сериозно-Лен, добре, не знам. Защо ми го прочете? А сега какво? Знаеш защо, помниш ли, че майка ми също беше обидена от мен? Въпреки че й се обадих, дойдох и помогнах, но все пак се обидих! Искаше синът й да е близо, беше самотна, сега разбирам всичко това. Тогава не го разбрах, но сега го разбирам! И сега какво, изхвърлете това писмо и го забравете? Разбира се, можете да го изхвърлите, само Вие не можете да изхвърлите мислите си — Олег седеше, гледаше тъжно Лена и после изведнъж се усмихна, — помниш ли, искахме да караме, в пустошта, за една седмица. Хайде да отидем при тази баба, това е някъде по тези места. Да кажем истината, както е, може ли да помогнем с нещо?
Няколко дни по-късно Олег и Лена се приближиха до малко село. Това е къщата. Олег спря колата и той и Лена излязоха.
– Здравейте, кажете ми, живее ли Евдокия Денисовна в тази къща? – попита Олег жената, стояща до съседната порта.
Тя кимна мълчаливо и всички някак странно надникнаха в пристигащите. Лена извади чанти с хотели, – Олег, хайде, какво стана? Те отвориха разрушената порта, тръгнаха по тясна пътека към верандата и почукаха.
– Така че влезте, отворете я-извика съседът. Тя стоеше и гледаше посетителите.
Старата врата се поддаде, скърцаше с изгорели панти. В тъмна колиба на дървена маса лежаха ябълки, изпълвайки всичко наоколо с вълшебен аромат, сякаш от детството. На прозореца седеше стара жена.
– Евдокия Денисовна, здравей-каза Лена с треперещ глас и старата жена се обърна към гласа си.
– Здравейте, скъпи гости – в гласа на Евдокия Денисовна прозвуча изненада-наистина ли е някой за нея? И едва доловима надежда — може би това е вярно за нея? Може би това? Наистина ли…
– Олеженка? Олежек, ти ли си? – старата жена стана, тръгна с грешни стъпки, задуши се от вълнение и почти падна в ръцете на Олег, които я хванаха. Той я задържа, заведе я на стар диван, седна до нея и тя само повтори, — Олеженка, каква радост, синко! Все пак дойде. И гледайки го с почти нищо не виждащи очи, погали ръцете му, сакото му, бузите му, — какъв бодлив, синко, брадат, като папката ти! Пристигна, скъпа, пристигна!
Олег погледна Лена беззащитно, но тя му махна-мълчи, няма нужда да й казваш нищо, нека така, нека мисли така!
След това пиеха чай с хотели. И Евдокия Денисовна говореше и говореше и говореше…
Олег и Лена оставиха всички подаръци и пътните си запаси. Освен това оставиха пари на съседката Зина. – Ще дойдем, определено ще дойдем-обеща Олег. Зина ги погледна дълго време, после изведнъж попита:
– Ти не си й син, виждам. Олег порасна пред очите ми. Какво искате от нея?
Лена стисна ръката на Зина — не мислете нищо лошо-и каза на съседа всичко. Тя се успокои, изненада се, – какви добри хора сте, със сигурност все още има такива? Поклон пред вас на земята за баба Дуся, утешихте я, Бог да ви даде щастие, – и прегърна Лена.
Евдокия Денисовна застана до прозореца и тихо махна с ръка след заминаващата кола, кръсти ги с пръсти на пътя. Тя разбра, че това не е нейният син. Но през дългите години на нейната самота сърцето й се изпълни с топлина. Той й прости, този посетител и я помоли за прошка. Той я държеше за ръка и тя усещаше сина си, въпреки че не беше той. Той говореше и тя чу гласа на сина си. Той обеща, че ще дойде и тя му повярва. И сега тя има кого да чака, чувстваше, че определено ще дойдат, ще спазят обещанието си.
