Преди около 4 години Съпругата ми Катя и аз се оженихме, а преди година и половина се роди синът ни Никита. След тежко раждане здравето на Катя се влоши, което й попречи да намери стабилна работа и затова трябваше да удължи отпуска по майчинство.
Тъй като останах единственият хляб със скромни доходи, бяхме пестеливи, едва покривайки основните си нужди и нуждите на Никита. Но когато родителите ми се нуждаеха от финансова помощ, аз не се поколебах да ги подкрепя, въпреки ограничения ни бюджет.
Отначало Катя разбра това с оглед на минималните нужди на Никита поради кърменето. Даренията ми към родителите ми бяха малки, но значителни, от закупуване на лопати до семена и торове. Въпреки това, тъй като разходите нарастваха с напредването на възрастта на Никита и дълговете се увеличаваха, между нас възникна напрежение.
Опитите на Катя да критикува финансовите ми решения се натъкнаха на твърдата ми увереност, че доходите ми са само мои пари и аз трябва да ги разпределям, като приоритизирам нуждите на родителите си пред нашите. Твърдях, че ме подкрепят от години и сега е мой ред.
Също така предложих на Катя да потърси помощ от родителите си, ако е необходимо. Отхвърлих повечето молби на Катя за Никита като ненужни, подозирайки, че тя се стреми да похарчи средствата за себе си.
Въпреки предложението й, че и брат ми би могъл да допринесе, намерих това решение за нецелесъобразно с оглед на собствените му финансови и лични нужди.
С течение на времето отношенията ни станаха по-обтегнати, белязани от липсата на интимност и нарастващата откъснатост на Кейти, която сега приписвам на нейното недоволство от финансовите ми решения, а не на факта, че й е писнало да се грижи за дете.
Оставам убеден в позицията си, като се съмнявам в валидността на нейните претенции и че ангажиментът ми към родителите ми е по-важен от непосредствените ни семейни нужди.
