Съпругата отиде при майка си, а аз в пристъп на гняв се скарах на дъщеря й и я изгоних на улицата в студа. След час се охладих и реших да я пусна, но момичето не беше там
ПОЛИТИК
September 19, 2022admin
Събудих се отново посред нощ от коимар. Сър, това биеше диво, аз самият бях покрит със студена пот. Този сън ме преследва от седем години. Знаех, че някога съм извършил нечовешки акт и сега не знам как да се изпера.
От ден на ден сънувах този зимен ден отново и отново. В съня си отново крещях, отново се чувствах ядосан и раздразнен, отново грубо хванах ръката на момичето и го хвърлих през прага. И там ръцете от тъмнината посегнаха към нея и я дръпнаха в притежанията си..
И едва тогава разбрах какво съм направил. Преди седем години бях женен за Людмила. Тя беше момиче от селото на родителите ми. Тя се завърна в дома на родителите си след първия си неуспешен брак.
От първия си съпруг тя имаше дъщеря. Когато започна нашата романтика, Соня беше на осем. Отначало спокойно приех, че има дете, но когато започнахме да живеем заедно, момичето започна да ме дразни. Тя беше някак натъртена, а също и някаква неудобна, грозно патенце с пшенична коса.
И веднъж, когато луда отиде при майка си, аз се скарах на Соня и я изгоних на улицата. Беше декември. След час се охладих и излязох да я върна, но я нямаше. Тялото й е намерено за три дни в гората. Тя замръзна. Не знам защо е отишла в гората. След това Луда се раздели с мен. Тя ме вижда. Виждам себе си нена. Нямаше ден, когато съвестта ми замлъкна.
През цялото това време молех Бог само за едно – да ми даде шанс по някакъв начин да се реванширам. Веднъж се прибирах от работа. Отново беше този злополучен декември. По-късно беше време. Изведнъж отстрани на пътя забелязвам малка фигура, която едва дърпа краката си. Спря колата.
Оказа се малко момиченце. Когато за първи път видях лицето й, почти се разплаках, тя приличаше на Соня. – Влизай в колата, ще замръзнеш. Момичето ме погледна предпазливо.
– Не те обирам, седни. Тя реши да се довери. Оказа се, че е напуснала дома си, защото родителите й алкохолици я обиждат. И тогава разбрах, че това е точно шансът, който толкова дълго молех. Аз съм Светлана удо Черил. С нея се разбираме чудесно. Разбирам, че провизиите ми не могат да се поправят, но поне искам да облекча съдбата си. Джа хи вече не сънувам.
