За Костя новогодишните празници са най-лошият период в живота му. Всички се радваха, че ги празнуват, но той се разхождаше по-мрачен от облак. Точно преди две години почина съпругата му Рита. Младата жена напуснала дома си и повече не се върнала. ,
Всичко се бе случило внезапно. Дотогава двойката беше прекарвала щастливо времето си с бизнеса и дъщеря си. Може би ако Рита се беше съгласила на сделка с онези момчета, нищо нямаше да се случи. Никой не знаеше, че те ще стигнат дотам, само за да отнемат целия бизнес на семейството.
Като стигна до гроба, Костя положи цветя пред паметника и постоя пет минути, спомняйки си за любимата. Тя си отиде много млада, не доживя тридесетия си рожден ден.
Всичко се случи преди Нова година.
– Виждате ли, тя винаги се прибираше от работа, но вчера не се прибра и все още я няма – оплака се Константин на следователя, но той се усмихна:
– Може би жена ви е заминала за далечна страна с любовника си? Имали сме такива случаи.
– Какво говориш! Тя винаги ми е била вярна – оправда се съпругът на Рита.
– Да изчакаме. Жена ти трябва да се появи – обеща му един полицай.
Но Рита така и не се появи. Четири дни по-късно самият следовател се обади на Костя и каза:
– Колата ѝ беше намерена в гората извън града. За съжаление няма да е възможно да идентифицираме тялото.
Съседи, роднини и познати помогнаха за погребението. Някой дори даде пари, като каза, че за добра жена като Рита нищо няма да бъде пожалено.
– Какъв празник си имал, сине – оплака се баба Зина, докато напускаше помена вечерта. – Ако имаш нужда от нещо, моля те, ела при мен. Скръбта не ни пита кога да дойде.
Костя дълго време не можеше да се съвземе от случката. Колегите му от работа дойдоха при него и го убедиха да се върне. На малката Влада от време на време ѝ се налагаше да обяснява, че майка ѝ сега живее на облак. Момичето също дълго време не можеше да свикне с мисълта, че е загубило майка си.
През тези две години нещастният мъж дори посивял. Нищо не можеше да компенсира тази загуба.
И така, новата година отново настъпила. Само че Костя изобщо не се радваше на празниците. Влада вече беше пораснала и сама излизаше с приятелите си. Една от последните ѝ разходки се оказа много интересна.
– Татко, нашата майка в църквата иска храна! – каза тя, задъхана
Съпругът ѝ работил усърдно за фирмата, но някакъв авторитет от съседния район оказал морален натиск върху жената да се съгласи да му продаде целия бизнес на ниска цена. Разбира се, Рита не се съгласила и мошениците измислили хитър план, само и само да се сдобият с печеливш бизнес.
