Римма Марковна погледна часовника, окачен на стената. Предстоеше ѝ да замине за поредната хирургическа операция. Вчера бяха докарали тежък пациент. Облече работния си костюм и излезе от кабинета си.
Жената беше работила в болницата от пет години. Свекърва ѝ помогнала да си намери работа. Тя беше главният лекар тук. Римма също живееше със съпруга си Савелий от пет години. Малката им дъщеря Лера растеше. Те живееха добре. Никой не се караше с никого. Свекървата проявяваше разбиране. Винаги правеше отстъпки. Ако Римма имаше нужда от почивен ден, Таисия Ивановна пускаше снаха си. Тя осъзнаваше, че е невъзможно да се работи без заместник.
Вкъщи свекърва ми също не беше нездрава. Тя можеше сама да приготви вечеря за младите хора. Казваше, че те са толкова уморени, колкото и тя. Трябва да им помогнем. Не се притесняваше да мие чиниите за сина и снаха си. На рождените им дни им подаряваше нещо необичайно. Прекарала дълго време в избора на подарък в магазина.
Съпругът на Таисия Ивановна отдавна беше починал. За околните беше непонятно защо един петдесетгодишен мъж внезапно почина. Съпругата му е лекар, дори ръководи болница. Можеше да се направи нещо.
Тая не беше много дружелюбна със съседите си. Потайна жена, – така си мислеха в квартала. Може би е била потайна, а може би просто не е имала време да обръща внимание на другите хора. Беше на работа от сутрин до вечер. Какви ли не разговори има. Тя трябва да си играе с внучката си. Тя е най-добрата. Така я наричаше баба ѝ: “Най-доброто момиче на света”. Лера също я обичаше. Докато майка ѝ беше дежурна, момиченцето успяваше да накара баба да “звънне” на всички уши с разказите си за детската градина. Тя ходила там вече трета година. Хареса й.
Болницата на Таисия беше в пълен ред. По време на всяка инспекция нейната болница беше най-добрата. Главният лекар държеше под око всички. За да държи персонала си подреден. Често си устройваха чаени партита.
Персоналът беше приятелски настроен. Нямаше от какво да се оплаче. Кой друг има такава идилия? Дори в частните клиники не винаги се наблюдава така.
През лятото цялото семейство отиваше на село във вилата. На Лера особено ѝ харесваше там. В града няма такава свобода. Навсякъде има пътища и коли. Можеш да играеш само на детската площадка. В провинцията имаше река, гора и много поляни, където Лера можеше да играе на детската площадка.
