– Юл – смутено каза съпругът ми, – предполагам, че ще трябва да празнуваме новогодишната нощ отново у нас.
Жената, която в този момент украсяваше коледната елха, замръзна с играчка в ръце.
– Мислех, че сме се разбрали: повече никакви съвместни празници в нашата къща.” Джулия стисна зъби. – Достатъчно ми е било от миналите празненства.
– Мама каза, че имаме голяма къща и само тук може да се побере цялото семейство – Кирил махна с ръка и седна на дивана. – Какво можех да ѝ кажа?
– Най-малкото, че нямаме нужда от това семейство – жената погледна заплашително към съпруга си. – Това означава, че отново трябва да тичам до магазините, да готвя за цялата орда, да слушам критиките им на празничната трапеза за това, че салатата е солена или кисела, и после все пак, когато са достатъчно доволни, да облизвам утъпканата квартира?
През последните три години Кирил е взел да угажда на майка си и да вика всички роднини на празници в къщата си, която построиха с Юлия.
– Знаеш, че сме приятелски настроени и бяхме свикнали да прекарваме всички празници заедно. Не е моя вината, че не го правиш по този начин. Всички седят в дупките си като мишки и се виждат само за няколко часа – каза укорително мъжът.
– Казах ли ти, че повече няма да участвам в това? – попита предизвикателно жената.
– Казахте…
– Тогава го направи сама! – Юлия се обърна към съпруга си. – Така е, Кирил! Надявам се, че си ме чул! Няма да си мръдна пръста, за да ти помогна!
– Ще го направя – измърмори мъжът. – Правиш паника от нищо. Само го караш да звучи още по-жалко.
