– Какво имаш предвид, че отново няма заплата? – Инга се възмути и размаха мигли от изненада.
– Точно така. Не, това е всичко – измърмори съпругът ѝ, събувайки обувките си в коридора. – Те не я даваха. Какво не е ясно?
– И кога ще дадат? – Жената продължаваше да се държи в крак с Никита. – Никакъв аванс, никакви остатъци. Много странно.
– Какво мога да направя? – намръщи се мъжът, на когото разговорът за заплатите сякаш не се понрави.
– Трябва да поговорите с шефовете си! С какво ще живеем? Заплатата ми почти цялата се харчи за ипотеката – каза Инга разплакана.
– Все пак изчакай малко – сухо отвърна Никита и в работните си дрехи падна на дивана.
Жената беше толкова разстроена, че дори не изкрещя на мъжа си, че не се е преоблякъл.
Цяла нощ тя се мяташе от страна на страна, мислейки за начини да се измъкне от затрудненото положение.
Накрая, след като помислила, Инга решила да се обърне за помощ към родителите си. Тя нямаше кого другиго да помоли.
– Защо ти е нужен такъв съпруг? – измърморил бащата на седемдесетгодишната жена, който преди две години не одобрил прибързания брак на най-голямата си дъщеря.
Той не разбрал, че Инга се страхува да остане сама на трийсет и пет години, затова изскочила да се омъжи за Никита.
Разбира се, не всичко в бъдещия ѝ съпруг ѝ харесваше, но жената беше сигурна, че може да го преобрази под себе си.
Скоро обаче разбрала, че ще ѝ е много трудно да го направи. Освен това мъжът имал един грях: обичал да се облича, както се казва, скъпо и богато.
Няколко пъти похарчил за немарливи неща цялата си заплата, заради което между него и Инга възникнал скандал.
Никита
