През целия си живот Надежда живее с фалшивото убеждение, че е изградила перфектни отношения със снаха си. В продължение на шест години след брака си Надежда живеела в една къща със свекърва си и страдала толкова много, че когато съпругът ѝ показал ключовете от апартамента им, тя избухнала в сълзи.
На сватбата на сина си тя си обещала, че никога няма да се превърне в една от тези вредни свекърви и винаги ще помага на снаха си, както може. И така времето продължило. Надежда Михайловна никога не се намесваше в делата на младите, не казваше и дума, когато се караха, стараеше се да стои настрана от семейните им дела.
В същото време се отнасяше към снаха си Аня като към своя дъщеря. По прозорците имало петна – Надя казала на Аня, че трябва да добави оцет във водата, боршът се оказал кисел – тя споделила кулинарните си тайни, палачинките на момичето не се получавали – свекървата я научила как да меси правилно тестото.
Надя щеше да живее така, в илюзиите си за щастлив семеен живот, ако не беше една случка. Един ден Надя заминава за страната за целия уикенд.По пътя си спомни, че е оставила очилата си на нощното шкафче.
Решила да се върне за тях, но не се обадила предварително на снаха си, защото знаела, че няма да успее да ги намери за петте минути, които са минали, откакто е тръгнала. Като влязла в къщата, Надя чула снаха си да говори с приятелката си. Тя говореше по телефона и не чу, че вратата се отваря.
“Тя е болка в задника, във всичко си пъха носа. Вече не мога да я понасям” – каза Аня. Надежда забрави очилата си и се върна в колата със сълзи на очи. Съпругът ѝ веднага разбира, че нещо ѝ се е случило, но решава да не се намесва в женската им разправия. Надя остана сама с мислите си… какво е правила погрешно през цялото това време?
