Роднините ми ме посрещнаха в болницата в празнично настроение. Но в главата ми се въртеше само една мисъл: “Ще се върна ли в нашия тесен едностаен апартамент, който изглеждаше като дупка? И тогава ми хрумна една идея…

Аз обаче имах само една мисъл в главата си – да се върна в нашия тесен едностаен апартамент, който изглеждаше като дупка?Родителите на съпруга ми живееха в тристаен апартамент, а майка ми и сестра ми имаха собствени просторни апартаменти.

Всички се разширяваха, но аз трябваше да живея в толкова малка стая с голямо семейство. Родителите на съпруга ми имаха красива къща в близкото село с голям парцел земя, градина и оранжерии. Природата там беше като излязла от романтичен филм.

Възрастната двойка все още не можеше да реши къде иска да живее за постоянно, затова къщата беше празна от време на време. Няколко пъти помолихме за размяна, но те винаги пренебрегваха молбата ни.

Веднъж свекърва ми откликна на молбата ми, но само със съжаление. А после добави, че им трябва по-голяма къща, за да приемат гости. Майка ми си размени апартамента със сестра ми, която беше свободна и очевидно никога нямаше да се омъжи.

Разбира се, на нея ѝ харесваше да живее сама в двустаен апартамент без никакви притеснения. Стоях пред щастливите си роднини, чувствах се потисната и не можех да се преструвам, че всичко е наред. Не можех да потисна мислите и тревогите си, докато всички останали празнуваха раждането на детето ми.

Related Posts