Напоследък забелязвам, че синът ми си измисля причини да дойде у дома ми, след което идва и ме пита какво ще ям. С удоволствие го нахраних един-два пъти, но после стигнах до извода, че щом идва при мен гладен, значи снаха ми не готви. Майкъл, синът ми, е на 35 години и е женен, Той е разделен от дълго време.
Той има собствено семейство: съпругата му Ирена и дъщеря на почти четири години.
Преди една година Иренка се върна на работа след отпуск по майчинство, а дъщеря ѝ започна детска градина. По това време Михал започва да има проблеми в работата. Фирмата, в която е работил повече от 10 години, е на път да съкрати персонал. Първоначално той не бил много разстроен, защото така или иначе искал да смени работата си. Отдавна не бил успял и заплатата му била ниска. Докато съпругата му била в отпуск по майчинство, Михал не искал да сменя работата си.
Не беше сигурен, че ще се справи добре на новата си работа веднага, а в края на краищата имаше семейство, което трябваше да издържа. Когато съпругата му се върнала на работа, той можел да си позволи да смени работата си. но реалните предложения със заплата, която може да издържа семейство, са рядкост.
Той си търси работа вече почти година. Не се чувствал комфортно в тази ситуация, защото след десет години работа без прекъсване не бил зависим от никого. Вярно е, че нямаше опит в търсенето на работа, но разчиташе на късмета. Той е млад човек, с опит, с образование, той е добър професионалист. Както се оказа обаче, намирането на работа беше по-трудно, отколкото изглеждаше. В крайна сметка снахата започнала да оказва натиск върху съпруга си.
Отначало тя се държала нормално, подкрепяла съпруга си, успокоявала го, убеждавала го, че рано или късно всичко ще се уреди.Но ставаше все по-зле и по-зле. Напоследък отношенията им много се влошиха. На снахата ѝ беше омръзнало да работи за двама. Аз не я разбирах. Всеки има и по-лоши моменти. По-рано синът ми беше този, който дълги години издържаше семейството. Когато видях тази ситуация, по време на посещението нахраних сина си с борш, извадих салатата, нарязах хляба и той яде спокойно.
Когато той изяде всичко, извадих провизиите в буркани, които изчезнаха също толкова бързо. Той изяде всичко – от чинията, от тенджерите, от бурканите. Накрая се пошегувах дали жена ми не е спряла да го храни. Когато ме погледна, разбрах, че това не е шега. Попитах какво не е наред. Отначало той не искаше да говори, но накрая се отвори. Оказа се, че Айрин е спряла да купува хранителни продукти за къщата, за да може съпругът ѝ да огладнее по-бързо и да си намери работа. Снахата заявила, че повече няма да издържа съпруга си, затова спряла да купува хранителни продукти. Ако Майкъл искаше да яде, трябваше да отиде и да започне да печели.
Синът, разбира се, отначало не го взел на сериозно, мислейки, че ще му мине… Но проблемът бил много сериозен. Детето се хранеше в детската градина, а Ирена се хранеше в столовата на персонала. След работа съпругата заведе дъщеря си в дома на родителите ѝ, където вечеряха.
Вечер тя носела на дъщеря си банан или кисело мляко, с които сама хранела малката преди лягане. А хладилникът бил празен… Майкъл разбрал, че съпругата му не се шегува. В рамките на една седмица той беше изял всички запаси от всички кухненски шкафове. Пазаруваха почти всеки ден и сега в къщата нямаше нито хляб, нито нищо друго.
Няма и предложения за работа, а вчера синът ми се хранеше в моята къща. Днес му се обадих и му казах, че ако е гладен, може да дойде. Той ми отговори, че ще измисли нещо. Притеснявам се, защото все пак той е мой син. Не разбирам снаха си. Не мисля, че тя иска да остави мъжа си да гладува и да остане сама с детето. Синът ми рано или късно ще си намери работа, но ще си вземе поука от собствената си съпруга. Това не е начин да се …
