Живея в Чешката република. Пътувам до работа по отлични пътища с чудесен автобус с меки седалки, който винаги пристига навреме, така че мога да планирам графика си. Живея в страна, в която 60 % от населението не ходи на църква и се смята за атеист, но в същото време Чехия има развита автомобилна индустрия и няколко световноизвестни марки. В работата не ми се налага да пиша доклади и да попълвам листове за самооценка, не ми се налага да минавам през атестации и да се състезавам с колегите си за повишение.
За първи път имам собствена класна стая и прекрасни ученици, които обичам. Улиците в моя град се казват Липова, Шкилна, Курортна и главният площад. Мога да си тръгна от работа вечер и да не се страхувам от трафика. Харесва ми да откривам музиката на чешките композитори – както на тези, които съм познавала преди, така и на тези, които никога не съм чувала.
Мога да посещавам семинари, работни срещи и опреснителни курсове колкото пъти искам, защото работата ми плаща за всичко това. Педагогическите ни съвети са забавни и изпълнени с шеги. Мога да вървя по улицата и някой непознат ще ми каже “добър ден”. Получавам заплата, каквато никога не бих получила в Украйна, а образованието ми се цени. Имам възможността да пътувам, която никога не бих имала в Украйна. Детето ми най-накрая се радва да ходи на училище.
Живея в къща с чист вход, топли стени, регулируемо отопление във всяка стая и красива гледка от прозореца. Дъждовната канализация тук минава направо под земята, а газовите тръби са заровени в стените. Живея в страна, в която отпадъците се сортират, а кофите са чисти и не убиват отпадъци. Не ми се налага да отчитам показанията на електромерите всеки месец или да пускам в апартамента си работници от комуналните служби. Компанията доставчик прави всички преизчисления и ни превежда разликата. Знам, че ако нещо се случи, аварийните служби ще пристигнат за няколко минути и ще ми помогнат.
В Украйна страдах от депресия заради ниските заплати, постоянното усещане, че ми дължат нещо, невъзможността да си купя красиви неща, невъзможността да отида там, където искам, разбития асфалт в двора ми и лошите пътища, задръстените и стари микробуси, постоянната грубост около мен, – зелените мухлясали стени на къщата ми, по които се стичаше вода от ръждясалата дъждовна канализация, необходимостта понякога да ходя в различни офиси, лошите оценки на сина ми в училище и категоричното му нежелание да ходи на училище, невъзможността да защитя истината в съда, чувството за несигурност.
Казват ни, че няма значение къде живееш, защото се пренасяш във всяка страна. Така че защо тук най-накрая се почувствах като човешко същество? И ми е много тъжно, че хората, живеещи в моята родна страна, трябва да се борят с различни обстоятелства всеки ден. И решават проблеми, които не ги водят към щастието, вместо да подреждат живота около себе си.
