Напоследък винаги, когато говоря с майка ми по телефона, се чувствам виновна и настроението ми напълно изчезва. През последните шест месеца тя ме моли да я заведа при нас, в столицата.
Шегува се, че пенсията ѝ е малка, че с Марина сме далеч от нея, че е сама и че напоследък се чувства зле. Казвам й: “Мамо, помисли си, къде ще те заведа?” Аз се скитам тук сама, понякога по една седмица само дъвча хляб и плача за вода”.
След развода тя живее с 10-годишната си дъщеря Марийка в едностаен апартамент под наем, работи като администратор в малък спортен клуб близо до дома си и получава много малка издръжка, която бившият ѝ съпруг наскоро намалил заради раждането на дете в новия им брак.
– “Меко казано, не се разпиляваме, пестим от всичко, дори от храна”, казва Зоряна за живота си, “Добре, че с дъщеря ми ядем малко. Приятелката ми има син тийнейджър и гледах колко много яде, а приятелката му му готви като на възрастен човек.
Зоряна купува месо, плодове и горски плодове само за дъщеря си, старае се да носи внимателно дрехите си, следи промоциите и разпродажбите – изобщо, живее като много обикновени скромни и пестеливи хора.
Най-важното е да се чувстваш добре и да не се обезсърчаваш, смята тя. “Ако изгубиш дух, усъмниш се или се отегчиш, започнеш да се самосъжаляваш, ще удариш дъното и може да не успееш да изплуваш.
Майката на Зоряна, Катерина Григориевна, живее в малко село, далеч от града. “Тя е на 62 години, което не е възрастна жена по стандартите на столицата, но само се опитайте да ѝ го кажете!” – въздъхва Зоряна. Какво имаш предвид под “не е стара”? Тя има имидж на възрастен и нещастен човек, особено през последните години. Тя ми се обажда през август – казвам аз:
“Мамо, не се чувствам добре, не мога да говоря”. А тя отговаря: “О, не, в момента се чувствам толкова зле, че ми е трудно да говоря. И аз имам син, защото съм млада от много време и съм посветила целия си живот на теб.
Катерина Григориевна отдавна не работи. Няма особени хобита, малко приятели в селото, а и хората не искат да разговарят с нея, омръзнало им е да я слушат как се оплаква от живота. Тя прекарва дните си в гледане на телевизионни програми и сапунени опери. Всичко е лошо и ще става все по-лошо.
– “Но ако имах собствен тристаен апартамент тук, щях да се замисля дали да приема майка си.” Зоряна въздъхва: “Тя е много труден човек и със сигурност никога няма да ми е лесно с нея. На село майката на Зоряна има доста хубава къща. Майка ѝ предлага да я продаде, но Зоряна не иска и да чуе за това.
С парите от продажбата на тази къща няма да си купиш нищо в столицата. Освен това в момента всички са регистрирани в тази къща. Ако няма апартамент, всички те ще останат без дом. “Поне да се върнем там, поне!”
Зоряна си мисли: “Не, не можеш да продадеш тази къща в селото. Не можем да дадем под наем къщата на мама, за да наемем апартамент за мама.
