Галина и Питър са приятели от детството си. Още в детската градина те бяха като вода под моста. Детското им приятелство прераства в младежко влюбване, а след това и в чувства на възрастни. Седяха на едно и също бюро, момчето й носеше раницата и я придружаваше до вкъщи.
Още от детството Петро казваше, че ще я отведе до олтара. Всички в селото вече ги приемаха като съпруг и съпруга. Халина отдавна чакаше Петро да ѝ предложи брак. Но по някаква причина той се колебаеше.
В едно малко село всеки знае всичко за всеки друг, така че сватбата им се очакваше от дълго време. В този ден Галина имала много добри новини за Петър. Младата двойка се разхождаше по брега на реката, когато Галина наведе глава и тихо каза: “Имам новина. Ще си имаме бебе. Петър помълча известно време, а после каза: “Добре, тогава чакай сватовете в събота. Момичето подскочи от радост, без да забележи, че лицето му не е щастливо.
И така, дългоочакваният ден настъпи. Галина, майка ѝ и сестра ѝ приготвиха много вкусни ястия, сложиха масата и почистиха всичко. Галина обаче не казала нищо на семейството си, искала това да бъде изненада.
Но те все пак се готвеха, защото очакваха гости. Този ден момичето не можеше да се успокои. На всеки пет минути тя поглеждаше през прозореца. Вече започваше да се притеснява.
Гостите пристигнаха и седнаха на масата, а тя се вслушваше във всеки звук, идващ от двора. Няколко пъти изтича навън. Слънцето вече беше залязло над хоризонта, но Петро все още не беше дошъл. На следващия ден Халина седна на автобусната спирка и спря да плаче. Струваше ѝ се, че през нощта е изплакала всичките си сълзи. Тя разбра, че Петро я е напуснал. Мислеше какво да прави по-нататък, защото след няколко месеца всички в селото щяха да знаят за нейния срам. Как да погледне хората в очите? Ами родителите ми? Какво ще кажат те? Изведнъж някой докосна ръката ѝ. Тя вдигнала поглед и преди да се усети, едно момче на около шест години я хванало за врата и започнало да плаче с думите: “Мамо, мамо, къде беше? Толкова дълго те търсих! Халина не разбираше какво се случва.
Притичал някакъв мъж, вероятно бащата. Той се опита да отведе детето, но момчето прегърна Халина още по-силно. Тя прегърна детето и го успокои. Мъжът просто седеше до нея. И когато момчето заспало, започнал да ѝ говори:
“Съжалявам. Просто на Денис много му липсва майка му. Синът ми остана при мен. По принцип той никога досега не се е държал така.
Дори не знам какво му е дошло на ум. Какъв е проблемът ти? Защо очите ти плачат? И Халина неочаквано разказа всичко на непознатия. Той замълча, а после предложи: – Тогава се омъжи за мен. Денис не случайно те е избрал за своя майка. Може би това е знак на съдбата? Аз ще отгледам детето ти като свое.
И дай Боже, може дори да имаме деца заедно.” “Но аз дори не знам името ти – каза момичето.” “Александър – отвърна непознатият, – а аз съм Халина. Месец по-късно те играха
