-Влез, Дария, чувствай се като у дома си – свекърва ѝ направи гостоприемен жест.
-И не забравяй, че си гостенка! -тихо се захили дъщеря ѝ Светланка, която стоеше до нея.
Дария се усмихна скромно и последва Аркадий в стаята му. Съпругът ѝ затвори вратата след тях, прегърна момичето и се усмихна:
Ето, Дашенка, най-после ние с теб сме истинско семейство!
Дария доверчиво се притисна към съпруга си.
-Утре дълго няма да спиш, – обърна се към Даша на вечеря свекървата, – ще ми помогнеш със закуската. Ние имаме голямо семейство!
-Разбира се, Зоя Семьоновна!” – момичето се усмихна меко.
Семейството на съпруга ѝ беше наистина голямо – четирима братя и една сестра. Но най-големият вече беше женен и живееше отделно, а най-малкият беше в армията. Аркадий беше вторият по големина. За щастие бащата на Аркадий, преди да си отиде от този свят, беше построил на семейството голяма къща, в която всички имаха достатъчно място. Всеки член на семейството имаше собствена просторна стая. Естествено, когато Аркадий и Дария решиха да се оженят, нямаше въпроси за жилището.
-Засега ще живеем при нас – каза Аркадий, – къщата е голяма, има достатъчно място за всички и няма да скучаеш, докато аз съм на работа.
Аркадий работеше на смени в дървообработваща фабрика на пет километра от селото. Заплатата беше добра и затова решиха, че Даша няма да работи, а ще се посвети на създаването на уют в малкото им семейство. Решението им беше подкрепено от майката на Аркадий:
-Разбира се, Даша! Предназначението на една жена е да се грижи за съпруга си. Че той чакаше топла вкусна вечеря, чиста къща и любяща съпруга. И нека той да се осигури финансово!
Тогава Дария си помисли: – Каква добра свекърва ще имам! Тя самата е трябвало да работи цял живот, да се грижи за къщата и да възпитава деца.
