– Обади се бременната ви любовница. Поздрави!” Ирина се хвърли в пространството, без да откъсва поглед от готварската печка, където нещо познато, сякаш отдавна познато, като съвместния им живот, къкрише на котлона.
Андрей замръзна на прага на кухнята. Двадесет години – цял един живот – преминаха пред очите му за миг. Ключовете се изплъзнаха от ръката му, паднаха на пода, звънтяха с неприятен метален звук, който сякаш се вряза в тишината.
– За какво говориш? За каква любовница? – Гласът му трепереше, издавайки всички страхове и подмятания от последните няколко месеца. Усети как земята се изплъзва изпод краката му.
– Алиса. Мисля, че е твоя асистентка. – Ирина най-сетне се обърна, кръстосвайки ръце на гърдите си. – Беше млада, на двадесет и пет години. Казва, че е в четвъртия месец. Поздравления, татко!
В очите ѝ имаше такава болка, че на Андрей му се искаше да падне през земята. Или да се събуди. Да, точно така – да се събуди и да осъзнае, че това е само кошмар.
– Ира, ще ти обясня всичко… – започна той, но думите заседнаха в гърлото му.
– Ще ми обясниш ли? – тя се засмя хрипливо. – Какво точно ще обясниш, Андрю? Как се “забавляваше” със секретарката си, докато аз тичах по лекари, опитвайки се да забременея? Или как ме излъга, като каза, че закъсняваш за работа?
Тиганът на котлона изсвистя и миризмата на изгоряло месо изпълни кухнята. Ирина изключи газта, сякаш това можеше да спре всичко останало – болката, горчивината, предателството.
– Знаеш ли кое е най-лошото? – Гласът ѝ спадна до шепот. – Знаех го. Всички тези срещи, закъснели обаждания, командировки… Но аз му вярвах. Като глупак, повярвах!
– Ирочка, слушай… – Андрей пристъпи към жена си, но тя рязко протегна ръка, сякаш се ограждаше с невидима стена.
– Не се приближавай! – В очите ѝ блестяха сълзи. – Боже, колко отвратително… Двадесет години в канала!
– Престани – опита се да се овладее той, но гласът му трепереше. – Нека да поговорим спокойно. Това е сложно.
– Сложна? – Ирина отново се засмя, но в този смях се чу ридание. – Какво е сложно? Имал си млада любовница. Тя се е сбила. А аз… – гласът ѝ се прекъсна, – аз съм просто една безплодна стара кукувица, нали?
– Не ми казвай.
