Успях да превърна хобито си в доста печеливш бизнес. Изработвам кукли и ги продавам в онлайн магазина си. Бизнесът е доста успешен, куклите са скъпи, така че печеля доста. Имам приятелка, която работи като организатор на детски партита. Един ден тя ми се обади и ми каза:
“Лес, здравей, имам една молба към теб. Нашата агенция организира няколко благотворителни събития в един дом за деца с увреждания. Програмата трябва да включва и майсторски класове, но аз не можах да измисля нищо добро. Знаеш, че децата там не тичат и не скачат, а активните занимания не са подходящи за тях. Тогава си спомних за вас. Куклите са точно това, от което се нуждаем!
Но ще ви кажа предварително, че това е благотворителен проект, така че ще трябва да работя без хонорар, и ако откажете, няма да се обидя. Разбира се, съгласих се. Започнахме да посещаваме домове за сираци и аз видях много неща там и ми стана много жал за всички деца. Повечето от тях имаха много трагични житейски истории. Да си с физически увреждания и да останеш без родители е жестоко.
Но по време на едно посещение едно момче в инвалидна количка привлече вниманието ми. Замръзнах, когато го видях за първи път. Приличаше на съпруга ми, като две грахови зърна в шушулка. Когато се прибрах у дома, започнах да разказвам на съпруга си за това момче.
Но щом споменах за осиновяването, той започна да ми крещи. И тогава случайно споменах името на момчето и той промени лицето си. На следващия ден той се съгласи да отиде с мен в сиропиталището.
Когато се върнахме у дома, той падна на колене и започна да ме моли да взема момчето, призна ми всичко. Преди да се запознаем, той имаше приятелка със същото име. Но той не знаеше, че тя е забременяла от него и е родила момчето. – “Кол, стани, разбира се, че ще вземем детето.
Майките на деца с увреждания ще разберат колко е трудно да се справиш с такива деца. Имахме трудни моменти след осиновяването. Похарчихме много усилия и пари за рехабилитация. Но сега, когато гледам как синът ни играе футбол, осъзнавам, че всичко не е напразно.
