Но моля ви, не ме съжалявайте – напротив, аз съм истински щастлива.
Един ден, на път за преглед при дерматолог, както често се случва, се озовах на дълга опашка. Времето минаваше бавно: пациентите, един по един, влизаха в кабинета, а аз седях и седях в просторната чакалня, мислех за работата си и наблюдавах хората около мен.
И този ден се случи една среща, която дълбоко промени възприятието ми за живота.
На няколко стола от мен седеше една жена, която веднага привлече вниманието ми. В нея имаше нещо особено – благородно поведение, спокойна увереност в движенията, мека усмивка на лицето. Тя излъчваше онази рядка вътрешна хармония, която може да се види само при някои хора с напредването на възрастта.
Мислено му давах не повече от 65 години. Колко бях изненадан, когато в хода на разговора научих, че той вече е над седемдесетгодишен!
Започнахме да разговаряме доста бързо. Имаше жив поглед в очите, премерен, равен глас и особен бавен, замислен начин на подбиране на думите. Историята ѝ, която постепенно ми разкри, се оказа неочаквана и в известен смисъл доста освобождаваща.
Тя каза, че е била омъжена два пъти.
Първият й брак е бил на младини. Тогава, както тя призна, между тях е имало искрена любов, но още от самото начало е имало една съществена разлика: тя веднага е казала откровено на съпруга си, че не иска деца. Тогава той казал, че приема нейния избор.
Но с течение на годините отношението му започнало да се променя. Когато били в началото на тридесетте, той започнал все по-често да говори за деца, надявайки се, че мнението ѝ ще се промени, че може би рано или късно “майчинският инстинкт” ще се прояви по естествен начин. Това обаче така и не се случи.
След много мъчителни, трудни разговори, изпълнени с обида и недоразумения, те стигнаха до трудното, но честно решение да се разделят. Тръгнаха по своя път.
⸻
Във втория брак животът се развил по различен начин. Новият ѝ съпруг вече имал пълнолетна дъщеря от предишен брак и не се стремял да стане баща отново. Отношенията им били прости и топли. Наслаждаваха се на компанията си,
