От дълго време в интернет се разпространява една история, която много хора ще сметнат за неправдоподобна. Но ние не забравяме, че в действителност животът върти такива “сюжети”, че всеки режисьор може да си “почине”. Ще бъде интересно да се наблюдава до края. Иван се връщаше от нощната си смяна, адски уморен. Искаше му се да се прибере вкъщи и да се изтегне на леглото си, изпадайки в дълбок сън. Работата беше тежка, но не можеше да си намери работа никъде другаде след освобождаването си от колонията. Имаше повече късмет от мнозина – екип от работници на смяна го взе в апартамент под наем. В неговото положение можеше само да се надява на каравана в близост до работата му. Той пое по пряк път през парка, надявайки се да стигне до входа възможно най-бързо. Пред себе си видя голям пакет на една пейка. Когато се приближи, той се зачуди. Увито в някаква кърпа или одеяло, пред него лежеше бебе. Тялото питаше
на съня. Душата му потръпваше при мисълта за детето, което лежи в парка в продължение на много часове през късната есен. Предпазливостта го предупреждаваше да не се забърква в тази история с криминалното си досие. Накрая младият мъж взе решение. Беше немислимо да завлече малко дете в апартамент, в който живееха 15 мъже. Затова той придърпал бебето до себе си и се насочил към двуетажната сграда, покрай която често минавал. Там имало сиропиталище. Иван му обясни ситуацията. Беше момиченце. Приемната сестра каза: “Няма бележка от майка й. Нека я наречем Ирина Ивановна.” “Е, нека да е така” – усмихна се Иван. По този повод мъжът често започваше да се замисля за живота си. Не му беше останало семейство, но някак си му се искаше топлина и уют. Иван често си мислел за своето намерено дете и дори понякога се обаждал в дома на детето. Когато Иришка пораснала, той започнал да ѝ идва на гости
Всеки път, когато се срещали, момиченцето подарявало на мъжа рисунки на татко си и мама заедно. Един нов служител на сиропиталището, който бил на възрастта на Иван, забелязал доброто отношение на мъжа към момиченцето. Самата тя била бивше дете от институцията и разбирала колко важно е семейството за едно дете. Но Светлана също така осъзнавала, че момичето никога няма да бъде дадено на самотен мъж. Решила да помогне на двама души, които били важни за нея. В края на краищата мъжът, когото харесвала, Иван, посещавал осиновената ѝ дъщеря в продължение на 10 години! Ирочка чакала баща си да я вземе вкъщи. А мъжът беше плащал наем в продължение на 5 години
достатъчно добре, за да се регистрира официално връзката и да се сбъдне мечтата на Иришка! Те попълниха всички документи, обзаведоха стаята на момичето и отидоха в дома за деца. Момичето хвърли ръце около врата на Иван, а след това прегърна Светлана. Тя забеляза, че днес баща ѝ сияе от радост. Той коленичи пред дъщеря си и каза тихо: “Ира, събери си нещата.
Ще се прибереш у дома! И ние те чакаме.” Така се сбъднала светлата мечта на едно дете, което мъжът намерил само на една пейка – 10 години по-късно се случило чудото на едно истинско семейство. Историята мълчи за това дали Иван и Светлана са останали заедно. Но най-вероятно е така.
В края на краищата ги е обединила радостта от добротата и щастието, подарени на един малък човек. Такива или подобни истории няма да изчерпят земята. В края на краищата нашите хора са добри и светли, способни на велики дела. Това е всичко, приятели, хареса ли ви тази история?
