Преди 10 години съпругът ми почина и семейството ми се оказа в доста трудна ситуация.
По онова време все още работех и се стараех много да се грижа децата ми да не се нуждаят от нищо. Успях да спестя пари за сватбата на най-малката ми дъщеря и да помогна за образованието на сина ми.
Сега те са възрастни, работят и имат собствени семейства. Неотдавна се пенсионирах и сега изпитвам остър недостиг на пари.
Разбира се, имах някакви спестявания, но те не са достатъчни, за да платя наема. Междувременно децата ходят по курорти, посещават скъпи салони за красота и ресторанти. Почти никога не ме посещават. Когато веднъж споменах, че имам нужда от помощ, синът ми ми отговори доста грубо:
“Мамо, на кого му е лесно сега? Сега спестяваме пари за колата на Марина, тя не може да ползва градския транспорт, винаги има неприятна миризма и хората се тълпят.В момента нямаме свободни пари.
В отговор на молбата ми дъщеря ми купи само пакет евтини макарони, буркан кисели краставички и хляб. След този отговор дори не знам как иначе да ги помоля за помощ. Наистина ли заслужавам тази старост? Ситуацията е толкова критична, че съм на път да отида на жп гарата да прося.
