Честно казано, никога не съм си представяла, че съпругът ми може да ме остави с дете.
Но когато моят верен и единствен ми съобщи новината и си тръгна, затръшвайки вратата, няколко месеца не можех да се възстановя и да върна живота си в правия път. Отначало десетгодишната ни дъщеря Таня не можеше да разбере защо се е случило това и смяташе, че аз съм единствената виновна.
Тя смяташе, че прекарвам твърде много време в работа (аз съм учителка) и не обръщам внимание на семейството си. Това направи адаптационния ми период още по-труден. Исках да прекарвам повече време с дъщеря си. Ето защо доходите ми намаляха и приятелката ми ме посъветва да подам молба за издръжка.
Когато съпругът ми разбра за това, той загуби контрол. Един ден дойде при мен и ми донесе тест, според който дъщеря ни не е негово дете. знам, че съпругът ми е единственият мъж в живота ми, затова отидох на мястото, където са направили този грешен анализ. Но там започнаха да ме успокояват и казаха, че няма как да са дали фалшиви резултати, и ме посъветваха да си направя тестовете.
Това изобщо не беше смешно и с бившия ми отидохме в друг център, където всичко се потвърди. Честно казано, в началото не разбирахме какво се случва. Прибрахме се вкъщи в мълчание и дълго време не можехме да се опомним. Но и двамата се тревожехме за едно – къде е дъщеря ни. На какъв етап се бяхме оказали с чуждо дете?
Намерихме дъщеря си в едно отдалечено село. Тази жена имаше дванайсет деца и самата тя беше като дете. Веднага разпознахме дъщеря си – тя беше копие на баща си:
“Защо?” – каза ми жената – “Моят плачеше и се разплакваше, а твоят беше спокоен. Ти си лежиш там цялата богата, а аз имам още четири вкъщи. Затова реших да се разменим, каква е разликата?”
Разбрах, когато това се случи. Дъщеря ми не се роди по естествен път; по това време съпругът ми беше в командировка, а след раждането на бебето спах три дни и не можех да стана от леглото, едва знаех къде се намирам:
Таня и Маруся. Не мога да кажа, че всичко е гладко и прекрасно, но се опитваме да докажем на Таня, че я обичаме и че тя е нашето дете. Учим Маруся на основна хигиена и адекватни умения за общуване!
