Животът на Ирина започва обещаващо: тя е дъщеря на заможни родители, които имат бизнес. Но ужасен инцидент унищожава всичко. Родителите ѝ пътуват в мъгла за важна среща, шофьорът не успява да овладее колата при лоша видимост на хлъзгав път, когато насрещно движещ се автомобил навлиза в тяхната лента. Ирина била спасена от смърт само благодарение на факта, че родителите ѝ не я взели със себе си, а я оставили в детската градина до края на деня.
Семейството нямало близки роднини и момиченцето било настанено в дом за сираци. С копнеж по изчезналите майка и баща, момичето прекарва там три години. Самата Ирина често си мислела, че е имала лошия късмет да бъде най-възпитаното и симпатично дете по онова време. За нея би било по-добре да е била под грижите на държавата до 18-годишна възраст, отколкото да попадне в семейството, което решава да я отведе.
Приемните родители имали две деца и живеели в отдалечено село, в условия, които малката Ирина никога не била преживявала. Двойката не смяташе, че е тяхно призвание да се грижат за нещастни сираци. Те взели момиченцето, за да могат да се смятат за голямо семейство, да получават надбавки и помощи. Ирина беше изумена от това колко безгрижни се оказаха приемните родители. Те не работеха никъде и дори не се опитваха да си намерят работа, разчитаха на държавата. И за домакинската работа не се грижеха.
Къщата винаги беше разхвърляна и миришеше лошо. Небрежните възрастни пестеха вода и електричество, затова нещата рядко се миеха. Всички носели мръсни дрехи, ядели странна храна, зеленчуковата градина била занемарена, така че всичко било обрасло с трева. Оживяваха само веднъж на два-три месеца, когато социален работник идваше да провери условията на живот на семейството.
На Ирина й беше казано да мълчи и да чисти. За няколко кратки дни всички се превърнали в порядъчни и чисти хора и превърнали мръсната стара къща в прилично място за живеене.
На Ирина не ѝ е било лесно да живее в такива условия. Тя не можеше да приеме в какво безотговорно семейство е попаднала. В сиропиталището всеки имаше своите задължения, всеки се грижеше за себе си. Тук момичето понякога се отвращаваше от миризмите. А от другите деца тя получаваше най-много. Ирина ядеше остатъци от сергията, носеше неща, които ставаха малки на съседите, въпреки че понякога бяха момчешки.
Всички домакински задължения на небрежните родители падаха върху крехките рамене на момичето. Само тя беше задължена с
