– Мамо, не си запалила отново котела? – Ирина стъпи върху парцала пред входната врата и изтърси снега от ботушите си. – Вкъщи е студено!
– За какво ми е твоят котел, като си имам печка! – Бабата се приближи до Ирина и я прегърна със сплетените си ръце. – Донесла съм дърва, стоплила съм ги, не искам да се занимавам с този газ. – тя погледна иззад рамото на дъщеря си и се усмихна, рисувайки бръчки около очите си. – Ето го и моето момиче! Моята Танечка, Танюшка!” – тя притисна внучката си плътно до себе си, целуна я три пъти и я потупа по гърба. – Добре, че си дошла. Съблечи се, всичко съм приготвила, само те чаках.
– Мамо, не си запалила отново котела? – Ирина стъпи върху парцала пред входната врата и изтърси снега от ботушите си. – Вкъщи е студено!
– За какво ми е твоят котел, след като си имам печка! – Бабата се приближи до Ирина и я прегърна със сплетените си ръце. – Донесла съм дърва, стоплила съм ги, не искам да се занимавам с този газ. – тя погледна иззад рамото на дъщеря си и се усмихна, рисувайки бръчки около очите си. – Ето го и моето момиче! Моята Танечка, Танюшка!” – тя притисна внучката си плътно до себе си, целуна я три пъти и я потупа по гърба. – Добре, че си дошла. Съблечи се, всичко съм приготвила, само те чаках.
Ирина закачи пухеното си яке на куката на праисторическа закачалка, изтърси разтопения сняг от шапката си върху кръгъл многоцветен ръчно плетен килим, взе две торбички с храна и отиде в кухнята.
– Мамо, откъде си направила толкова много храна? Като за сватбата на Маланя! – След като погледна четири тенджери и два тигана, Ирина се усмихна – мама, както винаги, в репертоара си: тя смята, че те винаги са гладни.
– Как къде? Какво ще ядеш три дни?
– Имаме почти всичко с нас! – Ирина сложи на масата деликатеси и комплекти от кафенето здравословна храна. – Ти ми кажи по-добре, кога ще изядем всичко и къде в нас ще се побере? А? – тя протегна ръка към бутилка скъп алкохол. – Виж какво съм донесла. Помниш ли, че искаше да го опиташ? – Ирина постави на масата висока бутилка с тясно гърло.
– Какво е това? – Мария Петровна седна и обърна към себе си напитката с етикет
– Текила.
– Ах… – бабата се усмихна: – Да го опитаме ли днес?
– Разбира се! Нали го донесох напразно? – Ирина сложи алкохола в хладилника. Последваха салати и приготовления.
Режейки хляб, Мария Петровна погледна внучката си, загледана в екрана на смартфона си.
– Танюшка, иди и занеси хляба в стаята. – Тя протегна чиния с филийки.
След като вече беше подредила всички ястия на масата, старата жена с интерес погледна странните “варива”, донесени от дъщеря ѝ.
– И какво е това? – Тя сочеше с пръст едно или друго нещо.
Дъщеря ѝ търпеливо ги назовала и ѝ разказала от какво се състоят и за какво са полезни.
– Не мога да си спомня колко от тях донесе, но не мога да ги запомня. Чудесен
