От дълго време в интернет се разпространява една история, която много хора ще сметнат за неправдоподобна. Но ние не забравяме, че в действителност животът върти такива
“сюжети”, че всеки режисьор може да си “почине”. Ще бъде интересно да се наблюдава до края. Иван се връщаше от нощната си смяна, адски уморен. Искаше му се да се прибере вкъщи и да се изтегне на леглото си, изпадайки в дълбок сън.
Работата беше тежка, но не можеше да си намери работа никъде другаде след освобождаването си от колонията. Имаше повече късмет от мнозина – екип от работници на смяна го взе в апартамент под наем.
В неговото положение можеше само да се надява на каравана в близост до работата му. Той пое по пряк път през парка, надявайки се да стигне до входа възможно най-бързо.
Пред себе си видя голям пакет на една пейка. Когато се приближи, той се зачуди. Пред него лежеше бебе, увито в някакъв плат или одеяло.
Иван спря в дълбоко отчаяние. Тялото му молеше за сън. Душата му потръпна при мисълта, че може би детето е лежало в парка в продължение на много часове през късната есен.
Предпазливостта го предупреди да не се забърква в тази история с криминалното си досие. Накрая младият мъж се реши. Беше немислимо да завлече малко дете в апартамент, в който живееха 15 мъже. Затова той придърпал бебето до себе си и се насочил към двуетажната сграда, покрай която често минавал.
Там имало сиропиталище. Иван му обясни ситуацията. Беше момиченце. Приемната сестра каза: “Няма бележка от майка й. Да я наречем Ирина Ивановна.” “Е, нека да е така” – усмихна се Иван. По този повод мъжете
