Таня не се прибра от работа с празни ръце. Обичаше да отиде до магазина и да си купи малка бутилка вино за вечерта, която да изпие с вечерята. Вкъщи тя видя следната картина: общият ѝ съпруг Вася се прибираше. – Вася, намери ли си работа? Ще работиш ли на смяна? – Не, напускам
. – Къде отиваш? Десет часа вечерта е. – Ти глупав ли си? Казах, че си тръгвам, тръгвам си от теб, идиот. Краката на Таня отслабнаха и тя се срина на един стол… – Добре ли си? Те имат две малки деца: – Вася, болен ли си? Аз съм родила твоите деца. Вдигнах те като бездомник на автомивка. Измих те, нахраних те, превърнах те в човешко същество. Ти през цялото време си стоеше вкъщи, докато аз работех и хранех всички вас…
и това е твоята благодарност?” – Няма да изоставя децата, но теб – да. Омръзна ми всяка вечер да се прибираш вкъщи с бутилка, като казваш, че е “за апетит”. Но Люба не е такава, тя не мирише на алкохол, мирише на нещо сладко и приятно.
– Значи сте тук, за да видите Любка? Знаеш ли изобщо коя е тя? Избягала е от града и е дошла при нас, кой знае какво й се е случило в града. Ти си такъв гадняр, че ще се забъркаш с нея. Вася вече не слушаше Таня, ритна вратата и излезе. Това окончателно сломи Таня, тя започна да хленчи още повече.
Идваше на работа с махмурлук, беше шивачка и дълго време не можеше да започне да шие, пръстите ѝ не я слушаха. Така минаваха седмици. Таня пиеше всяка вечер, понякога забравяше да сготви нещо за децата, които се хранеха само в детската градина.
Таня изоставила къщата си, всичко воняло на изпарения, в тенджерите се появила плесен, а децата тичали мръсни. Настойниците на Таня дойдоха в къщата и прибраха децата, а на Таня й казаха, че все още има шанс да си върне всичко.
Тя имала работа, апартамент, но просто трябвало да се оправи. Таня си взела кратък отпуск от шефа си. В продължение на няколко дни тя лежала на леглото, без да може да се изправи. Но се държеше до последно, за да не посегне към поредната бутилка.
На петия ден, когато разбрала, че апетитът ѝ се е върнал и вече не може да ме издържа без бутилката, започнала да чисти апартамента и отишла на работа. Работеше усилено, а след работа, за да не мисли за бутилката, започна да чисти апартамента.
След няколко месеца децата й бяха върнати, но те продължаваха да идват да я проверяват. Но Таня се държеше, беше престанала да мисли за плача, децата ѝ бяха на първо място.
Дори когато Таня разбра, че Вася е предложил брак на приятелката си, тя не се съкруши. Макар че ѝ беше трудно, защото беше родила децата му, бяха живели заедно осем години и дори не беше чувала за службата по вписванията.
