В крайна сметка това беше почивен ден! Съпругът ми и аз можехме да си позволим да спим до 11 часа! Но не и тук! В 7 часа телефонът ми звънна. Вече препусках в главата си през всички познати ругатни и посягах към телефона. “Е, здравей, Елена, отдавна не сме си говорили! Как си, как е синът ти?
Това беше моя далечна роднина от селото. Обичаше да прави неочаквани посещения от време на време. Страхувах се, че ще се появи на прага ни. – Здравей, Саша, а ти ме погледна за малко. – Коя домакиня спи толкова дълго? Ние вече свършихме всичко, а ти още си в леглото. – Да, ще ти кажа още, ние спим
Има ли нещо спешно?” – Мислим да ви дойдем на гости на другия ден. Толкова отдавна не сме се виждали… Сена сигурно вече е голямо момче. Вече обсъдихме всичко:
свекърва ми ще остане при нас, за да се грижи за къщата, а ние ще дойдем при вас за една седмица. Ще си поговорим, ще си припомним старите времена, ще се разходим из града..
. Трябва да призная, че не се изненадах, защото подобни молби не бяха рядкост при моите роднини. В днешно време семейството ни се старае да не приема гости, а и ние самите не ходим никъде.
Не искаме да имаме гости по една седмица. Разказах за това на свекърва ми, а тя уверено казва, че и преди са боледували от този грип, че всички само преувеличават и че са силни и здрави. Накратко, тя не ме е чула.
Тя се обади, като вече беше решила предварително, че ще дойдат при нас. “Е… добре, ако толкова много искате да се запознаете с нас, бъдете мои гости. Вие сте гостували при нас много пъти, а ние сме пребивавали в дома ви в продължение на една година.
Мисля, че ще е готино, ако дойдем при теб за една седмица. Ще подишаме чист въздух след града, ще си починем далеч от шума и суетата, а ти ще ни даваш прясно мляко..
. Между другото, каза, че имаш много кокошки. А аз обичам печено пиле в меден сос… Ще дойда и ще го приготвя!” – казах ентусиазирано. Нямаше никакъв отговор, но аз не се поколебах.
Знаех, че тя няма да има какво да каже. Изведнъж тя каза името си и закачи слушалката. После се обади отново след час и каза, че съпругът ѝ кашля, вероятно от вирус. И щяло да бъде опасно да отида при тях. Казах й, че ще изчакаме, докато се оправи.
Разбира се, нямаше да отидем при тях. Просто й давах урок. Защото, когато ги посещаваме, те са като краставици, а когато ги посещаваме, всички кашлят и кихат.
