Наскоро случайно срещнах един познат собственик на котки и започнахме да говорим за храненето на котките. Когато темата беше почти изчерпана, тя каза, че ние купуваме елитна храна за нашите котки, а тя има голямо семейство на село, където децата не знаят какво е месо и ядат само най-евтините карантии.
Когато чуя подобни истории, не изпитвам никакво съжаление или желание да помогна. Първо, как може да живееш в село и да не знаеш какво е месо? Можете да имате добитък, собствена ферма и да имате страхотен бизнес или поне винаги да имате домашно приготвено месо на масата.
Те не искат да създадат ферма? Защо? Да, това ще изисква много работа.
А ние не искаме или не знаем как, особено след като всички ни дължат пари, така че децата ще ядат каквото си поискат и всички наоколо, включително държавата, са виновни, а ние сме бедни, нещастни хора! Второ, как можеш да планираш за децата си, като знаеш, че нямаш достатъчно пари дори за храна. Макар че “планиране” тук е грешна дума
Не говоря за други нужди, а само за най-важната. Работя на две места, за да мога да купувам на котките си качествено месо, добра храна и да ги преглеждам редовно при ветеринар. Така че защо многодетните майки, и особено бащите, също да не могат да си намерят работа?
Как можеш да изхранваш децата си безразборно? Това би трябвало да е престъпление! Как може да се спестява толкова много за децата? А някои хора искат да помогнем на тези хора, които нямат сърца.
Докато помагаме финансово на такива антисоциални елементи, те ще приемат всичко за даденост. Обърнете внимание, че повечето от тях дори няма да ходят на работа, свикнали са на подаяния. Седят по цял ден в калта и чакат. Дори ги мързи да си почистят къщата и да си изперат дрехите.
Нямам нищо против да помагам на хората. Но предпочитам да купувам подаръци, книги и да помагам на тези, които се стараят, печелят и се грижат за децата си. Има много многодетни семейства, не много заможни, но печелещи пари, където децата винаги са добре нахранени и грижливо облечени, където родителите се стараят всячески да осигурят и изправят децата си на крака.
Готов съм да помогна на такива семейства. Но не съм щастлив да помагам на безделници
