Един ден осъзнах сериозността на положението ни, когато изчезна телевизорът ни. Изтичах при майка ми, разстроена, че няма да мога да гледам любимата си програма
. Майка ми обясни със сълзи на очи, че баща ми го е взел и го е продал за една бутилка. Същата вечер майка ми ми обеща, че един ден ще си купи по-голям телевизор.
И тя си купи голям черен телевизор с цветен екран, който обаче не издържа дълго заради евтината си конструкция. 30 години по-късно отпразнувахме 70-ия рожден ден на майка ми в един уютен ресторант. Семейството се събра и гледахме видеомонтаж на спомени.
Майка ми с носталгия си спомни как всичко започва и свършва с телевизора. Заедно сме преминали през много неща и майка ми винаги ме е учила да ценя действията пред думите.
Веднъж баща ми се опита с всички сили да влезе във владение на имота ни, но майка ми защити къщата ни с помощта на адвокат.
В крайна сметка той изчезна от живота ни, но баба ми, неговата майка, ни подкрепяше през цялото време. По-късно майка ми се омъжи повторно за вдовец и аз имах полубрат, когото смятах за свой. Доведеният ми баща и майка ми работеха много усилено, за да си създадат стабилен живот, и в крайна сметка създадоха голяма ферма за кози.
Всички ние допринасяхме и усилията ни осигуряваха комфортно съществуване. Въпреки трудностите в миналото, ние се научихме да ценим пестеливостта и трудолюбието – навици, които ни послужиха през целия ни живот.
