Аз самата съм израснала в сиропиталище и не бих пожелала това на никого. Ходех на училище, където повечето деца бяха от обикновени семейства, така че често ми се подиграваха. Детството и юношеството ми бяха трудни. Когато пораснах, постъпих в педагогически институт и си намерих работа в сиропиталище.
Исках да дам на децата, които растат в същото положение като мен, колкото се може повече топлина и любов. Аз, както никой друг, разбирах техните душевни терзания и страхове, така че лесно можех да намеря подход към тях. На петата година от работата ми в сиропиталището при нас дойдоха двама братя. При първата среща те наистина потънаха в сърцето ми. Ерик беше с три години по-голям от Марк.
Децата изглеждаха много домошарски, затова по-късно попитах директора на сиропиталището: -“Как дойдоха при нас?” “Децата бяха в лагер, а родителите им отидоха на почивка и моторната им лодка се изгуби в морето
. В момента ги издирваме, смятат се за изчезнали. Децата бяха доведени тук от лагера. Те нямат други роднини, които биха могли да ги вземат. Много ми стана жал за момчетата. Веднъж попаднали в тази ситуация, те някак бързо пораснаха, но по-малкият брат все пак беше по-притеснен. Учителите от нощната смяна казаха, че той плачел в съня си и викал мама и татко.
И двете момчета бяха в моята група, така че прекарвах много време с тях и по-късно се привързах много към тях. Три години по-късно отидох при директорката и ѝ казах, че искам да ги осиновя. “Арина, няма да имаш деца”,
сви рамене жената.- Защо?” – Свободен сте, живеете в малък апартамент, заплатата ви е ниска. -Но аз ги обичам! Екатерина Николаевна поклати глава. – “Знаеш ли каква бюрокрация имаме сега! Никой вече не се интересува от чувствата. Излязох от кабинета със сълзи на очи и набрах номера на Леонид. Той ми беше съсед на стълбището и приятел.
– “Лен, трябва да се оженим! Настъпи дълга пауза. – “Арина, какво става? Добре ли си?” – “Трябва да се оженим веднага!” – “Арина, ти на работа ли си? Не ходи никъде, скоро ще бъда там. Той дойде, обясних му всичко. Това е чудо!
Той се съгласи да се ожени за мен. А после се оказа, че отдавна е влюбен в мен, щеше да ми направи истинско предложение! Така станахме истинско семейство.
