– Да, мамо, добре, разбрах – отвърна Юлия, докато тичаше през пътя, когато зеленият светофар започна да мига опасно. – Разбира се, няма проблем. Имам тези пари в отделна сметка.
Юлия спря на следващото кръстовище, изчаквайки червената светлина. Явно майка ѝ от другата страна на линията се оправдаваше, защото речта на Юлия ставаше все по-непохватна.
– Мамо, престани! – младата жена дори повиши малко глас. – Ако отида на море след шест месеца, това няма да е голяма работа. Ти определено имаш по-голяма нужда от него. Ще прехвърля всичко още днес.
Юлия най-сетне прекоси всички пътни артерии на града и влезе в обществената градина. Тя седна на една пейка, отвори банковото приложение на телефона си и намери сметката, която ѝ трябваше. В същата секунда лицето на жената буквално се изпъна от изненада.
– Какво, ама как би могло да бъде това?
Тя поседя известно време в пълна прострация и след това набра номера.
– Иля, на работа ли си? Трябва да поговорим спешно…
Иля, съпругът на Юлия, в този момент тъкмо се готвеше да отиде в най-близкия бар с колегите си. Оставаше още половин час до официалния край на работния ден, но ръководството на мъжа даде разрешение на екипа му да напусне офиса по-рано. Момчетата бяха приключили успешно важен проект и щяха да си прекарат добре.
Обаждането на Юлия дойде точно когато веселата група се изнизваше от офиса.
– Момче, малко си закъснял – отвърна Иля, който малко изоставаше от цялата компания. – Да поговорим утре. Ще отидем на…
– Не, днес! – Жената каза решително. – Нещо се е случило.
– Боже мой, какво? – Разтревоженият Иля спря.
“Илюха, очакваш ли се?” – Един от колегите му го извика.
– Да, продължавай, ще наваксам – отвърна Иля, закри телефона с ръка, след което се върна към разговора. – И така, какво се случи?
– Да не говорим по телефона. Ако все още си в офиса, ще дойда веднага – предложи Юлия.
– Не точно в офиса… По-точно, на път от офиса.
