Никога не съм била щастлива с Иля. Факт е, че той не ме ценеше и приемаше всичко за даденост. Съвместният ни живот беше изпитание за мен, тъй като винаги си затварях очите за безразличното му отношение. Когато той ме помоли да се омъжа за него, бях невероятно щастлива. По онова време се радвах, че ще се измъкна от дома на родителите си, защото съм израснала в голямо семейство. Отстрани всичко изглеждаше перфектно, тъй като скоро ни се роди дете. Трябваше обаче да съчетавам работата с отпуска по майчинство. Иля не ми даде и стотинка. Живееше само за собственото си удоволствие. Разбирах се добре със свекърва ми, но тя не можеше да направи нищо, за да ми помогне. Роднината ми често боледуваше, така че тя самата се нуждаеше от грижи.
Освен това трябваше да се грижа за нея и да върша цялата домакинска работа. Когато се опитах да кажа нещо на Иля, той веднага ме прекъсна: “Трябва да ми целуваш краката, че те измъкнах от бедността. Ще си намеря хубава жена и ще те оставя. Мислиш ли, че няма да има кой да заеме мястото ти? Вече се е наредила цяла опашка! Беше ми много неприятно да чуя такива неща за мен. Иля разбра, че нямам къде да отида, затова се възползва от мен. Продължих да мълча и да търпя, защото нямаше друг изход. Наглостта и грубостта на съпруга ми обаче само се увеличаваха. Когато синът ми порасна и свекърва ми почина, осъзнах, че е време да сложа край.
“Отивам да работя в чужбина”, казах на съпруга си. “Ако заминеш, ще подам молба за развод”, опита се да ме сплаши Иля. Иля веднага подаде молба за развод, а аз заминах за чужбина. И сега той се смята за завиден ерген: красив, успешен, разведен и с апартамент. Исках първо да помогна на сина си да си купи жилище, но той е твърд човек – за една година сам реши жилищния въпрос. Синът ми отказа финансовата ми помощ и ми каза да мисля за себе си. В продължение на няколко години работа спестих за собствената си къща и направих голям ремонт. Когато приятели разказаха на Иля за това, той веднага ми се обади:
– Трябва да се върнеш при мен и да се грижиш за мен на стари години. В случай че си забравил, аз бях този, който те извади от бездната. – Ти не си ме извадил от нищо. Всъщност аз не ти дължа нищо. Живях с теб като в адски мъки, а ти по някаква причина си мислиш, че си благодетел. Моля те, не ми се обаждай повече, защото отдавна сме станали непознати. Иля беше шокиран. Не можеше да повярва, че съм успял да постигна нещо в живота си сам.
А най-шокиращото за него беше, че го бях прогонила. Вероятно бившият ми е очаквал, че ще ми липсва толкова много, че ще се втурна в прегръдките му.
А той все още е сам. Никой няма да се примири с непоносимия му характер, дори заради един апартамент. Той се кълнеше, че ще намери някоя по-добра от мен, но в резултат на това живее ергенски живот. За щастие при мен всичко е наред. Наслаждавам се на живота и правя планове за бъдещето. Вече не ми се налага да се примирявам с никого.
Освен това се омъжих за любимия си мъж, до когото се чувствам като жена, а не като кон. Радвам се, че все пак напуснах Иля. Скъпи мъже, не забравяйте, че женското търпение не е вечно.
Веднага щом то се пречупи, бракът ви ще приключи. Всяка жена ще намери начин да се измъкне, а вие по-късно ще си хапете лактите. Помислете за последствията, преди да е станало твърде късно.
