Аз съм на 39 години и отстрани изглежда, че имам всичко – любящ съпруг, собствен апартамент, перфектно дете, прилично семейство. Но в действителност животът ми никога не е бил толкова завиден.
Близостта, която някога на младини споделях с приятелите си, избледня, а 3 години след сватбата започна да отслабва и любовта ми към съпруга ми. Тогава той ми изневери с една местна медицинска сестра. Отначало му простих, но след второто предателство прошката ми се превърна в безразличие, а уважението ми към него се изпари заедно с любовта ми…
Непрекъснатите му изневери ми отвориха очите за всички негови недостатъци и направиха съвместния ни живот все по-обременяващ. По инерция продължавах да живея в брака, да водя домакинството и да отглеждам сина си, а той ставаше все по-любезен с мен, което само подхранваше раздразнението ми.
В крайна сметка поисках развод, чувствайки се задушена от неговата властна любов, но животът и семейните очаквания ми попречиха да го осъществя. Когато останах насаме с мислите си, осъзнах, че действията ми са били мотивирани от страха да не загубя това, което имах. Дори се надявах, че той ще си тръгне, когато разбере, че съм пренебрегната.
Кариерата ми даде кратка почивка, когато ме изпратиха да уча в друг град, където имах афера, която завърши с разбито сърце и разкаяние. Въпреки това се върнах към семейния живот, като продължих да поддържам фасадата на перфектния домашен уют.
По-късно, на работа, имах възможност да започна друга тайна афера с един млад шеф. Тази връзка беше сложна смесица от комфорт и конспирация, водена повече от удобство, отколкото от любов
. Но когато съпругът ми се премести в друг град, а децата ми започнаха бизнес, продадох апартамента ни и се преместих при майка ми, обмисляйки големи промени, докато наближавах четиридесетте, чувствайки се по-изгубена и откъсната от света от всякога.
