Съпругът ми и аз щяхме да имаме дете. Но първо трябваше да разширим дома си. Сега нека оставим този факт и да преминем към нашата история.
Съпругът ми започна да се прибира късно. Той е художник на лакове, така че мислех, че работи до късно, но после започнах да забелязвам нещо нередно.
Той миришеше на боя или се прибираше вкъщи целият мръсен. Беше странно, защото работата на собственик на магазин за алкохол не беше никак близо до новия му “имидж”. Един ден го попитах откъде идват следите, а той каза, че в работата правели ремонт. Отначало му повярвах, но какво друго можех да направя? Един ден се сетих, че имаме обща приятелка, която работеше с него.
“Катя, за какъв ремонт говориш? “Току-що направихме основен ремонт, всичко е свежо и чисто”, отговори тя. “Тогава се зачудих дали съпругът ми не ме лъже. Но предателството беше последното нещо, което ми хрумна. Бях 98% сигурна, че съпругът ми щеше да ме изненада на 25-ия ми рожден ден с апартамент.
Не, по-скоро с къща, отколкото с апартамент. Ето как минаваше времето. Когато ме спохождаха мисли за предателство, ги отблъсквах, бях сигурна, че съпругът ми строи къща за нас. Вече бях избрала име за детето, защото жилището беше единственият аспект, който ни спираше. Моят ден беше дошъл.
Сутринта съпругът ми ми подари цветя и каза: “Основният подарък ще бъде вечерта. Аз не съм глупак. Знаех за какъв подарък говори. Бях нетърпелива. Качих се в колата и последвах съпруга си до магазина за алкохол. Исках да видя къщата ни преди вечерта. Последвах съпруга си. Видях го да шофира към новата сграда. Вече не бях
Съпругът ми и едно странно момиче с бебе на ръце го последваха до вратата. “Как стигнахте дотук?” – попита съпругът ми. Аз все още стоях пред тях с глупава усмивка на лицето си
Свекърва ми взе нещата в свои ръце. Тя излезе на площадката пред моя дом и затвори вратата. “Тя ми подари внук. “Трябваше да разбереш за това след един месец – каза свекърва ми. А Аркаша скоро ще подаде молба за развод. Усмивката замръзна на лицето ми.
“Нека ми го каже в очите” – казах аз, но свекърва ми ме спря. Не се снишавай толкова ниско. Нека синът ми се радва на семейното си щастие. Прибрах се вкъщи и дълго плаках. Вечерта съпругът ми се прибра. Не каза нищо, само се извини, събра си нещата и си тръгна. Така беше разрушено семейството ми, а инициатор беше свекърва ми с подаръка си за сина ми.
