Когато родителите ми ме изгониха от къщата, си събрах багажа и реших да замина, но един приятел на покойния ми годеник застана на пътя ми.

Месец преди последните изпити в училище разбрах, че съм бременна. Обадих се на Дима, приятеля ми, за да го утеша. Майка му вдигна телефона. “Дима си отиде, момиче. Не се обаждай повече”, каза жената с тъга. Когато родителите ми разбраха, че съм бременна, ми дадоха избор: или ще загубя детето си, или ще напусна дома. Грабнах чантата си и избягах от къщата. Щях да родя, реших твърдо.

Сълзите на мъка и обида замъгляваха очите ми и не забелязах как стигнах до пътното платно. Събудих се от писъка на спирачките. Шофьорът тъкмо се канеше да ми се скара за фриволното ми поведение, когато ме разпозна. Беше най-добрият приятел на Дмитрий – Алексей. Омръзна ли ти да живееш?” – попита ме той.

– Вече не знам как да живея. Дмитрий го няма, аз съм бременна, родителите ми ме изгониха от къщата.” “Всичко ще бъде наред, чуваш ли?” – каза той и започна да разтърсва раменете ми, – качвай се в колата. Послушно се качих. Не ме интересуваше какво ще направя, просто исках този кошмар да свърши възможно най-скоро.

Потеглихме с кола. Олексий каза, че трябва да се успокоя и той ще ми помогне. За всеки случай той заключи вратите, за да не ми хрумне изведнъж да изскоча с висока скорост. Не знаех къде отиваме и изведнъж минахме покрай къщата на любимото ми момче.

На прага видяхме майката на Дмитрий, тъмна като сянка. Любимият ми беше единственият ѝ син и единственото ѝ семейство. Тя нямаше никой друг. Загубата на сина ѝ я натъжаваше много и тя приличаше на призрак.

Знаех, че майката на Дмитрий е весел и жизнерадостен човек. Виктория се канеше да отиде до аптеката, за да си купи хапчета за сън. Напоследък имаше проблеми със съня през нощта. Очите ѝ бяха зачервени от плач, а кожата ѝ беше посивяла от недоспиване. Олексий слезе от колата и отиде при жената:

“В колата имам приятелката на Дмитрий, тя е бременна, родителите ѝ я изгониха от къщи, защото не искаше да прави аборт.” Лицето на Виктория изведнъж светна и тя се усмихна: “Бог ми взе сина и вместо него ми даде внук. “Влез вътре, дъще – каза ми тя, – ще те нахраня. Оттогава живея с майката на моя любим, която ми помагаше по време на бременността, ходеше с мен на всички прегледи и ми помага да се грижа за сина ми, откакто се роди.

Related Posts