– Отново си тук… – промърмори Марина и извади от чантата си остатъка от обяда си.
Но кучето, противно на установения ритуал, изведнъж тихо заскимтя и нежно, но здраво хвана със зъби ръба на палтото ѝ. Не разкъса плата, но нямаше намерение да го пусне.
– Какво, по дяволите, правиш?! – Тя възкликна, опитвайки се да освободи дрехите си от хватката на кучето.
Чудесата имат свойството да се промъкват в живота незабелязано
Марина Соколова, водещ копирайтър в рекламна агенция “Импулс”, най-малко от всички очакваше да се сблъска с нещо необичайно в тази мрачна ноемврийска вечер. Мислите ѝ бяха заети с неизготвени доклади, неплатени фактури и предстояща презентация за важен клиент.
Кварталът, в който се намираше офисът на “Импулс”, се смяташе за нефункционален. Стари складове в съседство с нови сгради от бизнес класа – странна симбиоза от разруха и опити да се направи мястото прилично. През деня все още можеха да се срещнат чиновници и строителни работници, които бързаха по работа, но вечер улиците бяха пусти, а редките улични лампи хвърляха странни сенки върху олющените стени на изоставените сгради.
Изглеждаше странно: рекламна агенция и такъв квартал. Но всъщност това беше почти единственото място, което шефовете ѝ можеха да си позволят да наемат. В центъра това струва много пари! Така че трябваше да се сгушат тук… И да пресметнат последствията от подобно местоположение.
Тази вечер Марина се забави особено дълго – спешният проект изискваше спешни преработки. Когато най-сетне излезе от офиса, часовникът показваше началото на девет. Поривистият вятър развяваше полите на тъмносиньото ѝ палто, като я смразяваше до кости.
Тя не забеляза кучето веднага. То сякаш се материализира от мрака пред вратата на денонощния супермаркет – голямо, рошаво, с необичайно изразителни кафяви очи. Куцаше на предната си
