Антон дойде в болницата, за да посети брат си. Когато видя едно момиче, което плачеше в ъгъла, той не можа да я подмине. “Видя ли главния лекар”, каза той първото нещо, което му дойде наум. Момичето го погледна и поклати отрицателно глава. – Дойдохте ли да посетите пациент?” – попита той. – Сестра ми.
Малко по малко те заговориха. Момичето се казваше Инна. Антон ѝ разказа за брат си, който бил в спешното отделение, и че и на тях им казали за младия организъм, но лекарите направили невъзможното. А сега кризата е преминала и брат му е много по-добре. Инна бавно се успокои: – Благодаря ти.
Амалия и аз бяхме останали сами на целия свят. Много искам тя да се оправи. – Ще се оправи! Не се съмнявай в това! След като посети брат си, Антон се върна вкъщи и си помисли какъв късмет имат двамата с брат си, че имат голямо семейство. Антон започнал да посещава брат си всеки ден и когато срещнал Инна, попитал как е сестра му.
Тя вече се оправяла. Когато Сашко бил изписан, Антон все пак дошъл в болницата, за да види Инна. “Амалия вече е много по-добре! Тя ще се оправи!” – каза му Ина с щастлива усмивка. Седмица по-късно двамата с Инна се срещнаха с Амалия. Антон ги откара вкъщи с колата си. Момичетата го поканиха да им гостува. Един ден Антон купи четири билета за театър.
Всички отидоха там заедно: двама братя и две сестри. Сашко и Амалия се свързаха веднага. Намериха общи теми за разговор. Отношенията на Антон с Инна също изглежда вървяха добре, но не беше ясно дали става дума за приятелство, или за нещо друго. Във всеки случай, ако Антон не видеше Инна в продължение на един ден, той много се притесняваше.
И тази непонятна връзка щеше да продължи още дълго, ако Саша и Амалия не бяха обявили, че планират да се женят. “Ами ние?” – попита Антон Инна, “Какви въпроси може да има?” Инна му се усмихна… Две сватби се състояха в един и същи ден. А година по-късно всички многобройни роднини празнуваха с новородените си внуци… Нямаше да има щастие
