Съпругът на Олга Захаривна умира от болестта на шестдесет и две годишна възраст. По време на войната тя остава на шестдесет години. Дъщеря ѝ Ира и съпругът ѝ Серхий я подкрепят по всякакъв възможен начин. Те се опитваха да я разсеят от тежките мисли. Един ден дъщеря ѝ предложила:
“Мамо, защо не дойдеш да живееш при нас? Къщата ни е голяма, добре сме. И децата ще се радват да си имат баба. И какво правиш тук сама? Хайде да тръгваме, нали? И тя ме убеди. Животът на Олга се завъртя около нея. Не оставяше нито време, нито енергия за размисли. Един ден, когато прибираше внуците си от училище, Олга Захаривна прочете обява “за хора над 60 години”. Те бяха поканени на вечер в едно кафене.
В съботната вечер Ира видяла майка си, облечена елегантно и гримирана. “Мамо, къде отиваш?” – попитала изненаданата си дъщеря. Отивам на парти за пенсионери в едно кафене. Искам да се забавлявам. Те няма да заспят без баба си, без твоите истории. Сборникът с приказки е на нощното шкафче.
А баба си взима почивен ден – весело каза Олга Захаривна. Майка ѝ се прибра късно и си напяваше добре позната мелодия. Ира отдавна не беше виждала майка си да се смее, а сега пееше. Интригуващо… Олга Захаривна не спря с това посещение в кафенето. Сега тя посещаваше клуба всяка събота вечер.
От друга страна, Ира изгуби съботните си сеанси в бара със Серхий и приятелите му… Веднъж, когато Ира излезе от спалнята си, за да посрещне майка си, която се беше върнала по-късно от обикновено от поредното си посещение в клуба, тя каза: “Ира! Чудесно е, че си се събудила. Имам да ти кажа нещо! Исках да ти го кажа утре сутринта, но сега е по-добре… Запознах се с един мъж. Той е с една година по-голям от мен.
И той е моята сродна душа. Не съм вярвала, че това може да се случи. Бях изгубила надежда да бъда обичана. Толкова е очарователен… Той е мил. Ще видиш, ще го харесаш.” Оля Захаривна буквално блестеше от щастие. “Ние с Иван ви каним всички на нашата сватба – каза весело майка ѝ и прегърна зашеметената си дъщеря. “Всеки човек, навсякъде и на всякаква възраст, има право на лично щастие. То е било, е и ще бъде такова.
